Много жени в Европейския съюз все още печелят по-малко от мъже, които извършват същата работа. Потвърждават го и последните данни на Евростат, според които през последните 10 години, макар да се топи, разликата в заплатите между двата пола е 11%, в полза на мъжете. В България процентът е сходен – 12, но за разлика от останалите държави членки, където от 15 години той постоянно спада, у нас варира, съобщава Нова ТВ.
След скок преди 10 години, разликата в заплащането между мъже и жени в България, днес отново върви надолу. Има обаче и една държава, в която жените печелят повече от мъжете - Люксембург.
Що се отнася до заетостта, на по-висока такава отново се радват мъжете. Заетостта на европейските мъже е средно 81%, а на европейските жени – 71%. Тази разлика от 10 процентни пункта, 3 държави надскачат почти двойно. Най-съществено е различието между двата пола в Италия, следвана от двете ни съседки Гърция и Румъния. Финландия е единствената държава с разлика под 1 процентен пункт, което на практика означава, че там работят почти точно толкова жени, колкото и мъже. В България разликата е 7 проценти пункта.
Какъв е делът на дамите, заемащи някои ключови позиции в обществото, смятани в миналото за изцяло мъжка територия?
И в настоящия парламент на България, и в последното редовно правителство, той е по-малък от средния в останалите държави членки. Докато там и в двата случая една трета от заемащите кресло във властта са жени, у нас що се отнася до Народното събрание, те представляват една четвърт, а в парламента са съвсем малко повече. Най-много жени във властта, има в скандинавските и прибалтийските държави – там почти половината от всички политици са жени.
Сходна е ситуацията и когато говорим за дами, заемащи ръководни позиции. И тук челните места се държат от същите държави. Нашата страна в тази класация вече е доста напред – пета, с 40% и половина дял на дамите мениджъри, което е с 5% повече от средно колкото са те в Европа. Най-голямата част от жените заемащи подобна позиция, са на възраст до 39 години.
Делът на жените учени и инженери се покачва с няколко процента в сравнение с този, които наблюдавахме при жените мениджъри, като дори в Латвия, макар с едва 1% жените, които се занимават с наука, са повече от мъжете. В Дания учените жени са почти толкова, колкото са и мъжете, а България отново е пета, с над 47% дял на дамите в тази област. Според Евростат, делим позицията си с Ирландия.
Но ако разделим страната ни, Северна България се оказва един от районите с най-голяма концентрация на дами, които се занимават с наука в цяла Европа, като дори са повече от мъжете. За да дадем пример, отиваме в Русе, където Наталия Йорданова ни среща със заместник-ректора на Русенския университет – доцент Галина Иванова. Избрала една предимно мъжка професия, наградена от президента за принос в развитието на компютърните и информационните технологии.
„Компютърното инженерство не е само мъжка професия. Преди време, когато аз се обучавах бяхме почти наравно мъже и жени. През последните години обаче наистина се наблюдава една тенденция все по-малко момичета да избират инженерни специалности”, обяснява Иванова.
Целият професионален път на Галина Иванова до заместник-ректор по международно сътрудничество преминава в университета. Младият заместник-ректор успешно балансира научната работа, административните ангажименти и отдадеността като съпруга и майка.
„Имаме две деца със съпруга. Благодарение на подкрепата на семействата ни успяваме да съчетаваме и професионалната си реализация, и семейните задължения”, каза още тя.
Със същата загриженост се подготвя и за посрещането на поредната голяма група чужди студенти.
„Този месец посрещаме над 70 студента от над 14 държави. Интересно е да се работи в динамична, мултикултурна среда”, заключи заместник-ректорът на Русенския университет.
