Днес си спомняме за подвига и саможертвата на старшина I степен Димитър Атанасов Димитров, който завинаги остава на 22 години.
Това припомнят във "Фейсбук" от Военноморския музей във Варна.
На 4 март 1965 г. по време на учение на голям преследвач на подводници, с бордови номер 17, в кърмовото отделение избухва пожар. В него се съхраняват боеприпаси, които при детонация биха унищожили кораба и убили целия екипаж.
Пръв сред слезлите в погреба е командирът на отделение химици старши матрос Димитър Димитров, заедно с още двама моряци – гл. старшина Васил Вачев и старшина II степен Васил Ангелов. Димитров сваля противогаза си, въпреки гъстия токсичен дим, за да има по-добра видимост. Той успява да открие и подаде навън димящия сандък, който е изхвърлен зад борда. Така опасността е отстранена, а корабът и екипажът от 57 души са спасени.
Вдишаните отровни газове поразяват белите дробове на старши матрос Димитров, който е откаран по спешност за лечение във Военноморска болница – Варна. Два дни след инцидента, на 6 март 1965 г., той умира от белодробен оток.
Матросът, спасил кораба и екипажа, е погребан с военни почести в родното му село Сушица.
Държавният съвет удостоява посмъртно ст. матрос Димитров с тогавашните най-високи отличия, а командването на Флота му присвоява звание „старшина І степен”.
Денят на неговата смърт – 6 март, е обявен за Ден на моряшкото другарство.
Холандката и отличията на героя са в изложени в постоянната експозиция на Военноморския музей.
