В условията на продължителна политическа нестабилност и засилващо се обществено недоверие към институциите, българската политическа система отново е изправена пред ключов момент на пренареждане. На този фон темите за лидерството, легитимността и бъдещето на управлението излизат на преден план, а ролята на президента Румен Радев все по-често се разглежда като фактор с потенциал да трансформира политическото пространство. Какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори проф. д-р Росен Стоянов, директор на "Политически анализи и прогнози" в "Галъп".
- Проф. Стоянов, вие нееднократно сте говорили за хронична криза на политическото представителство в българската политика. В сегашната ситуация наблюдаваме ли нов етап на тази тенденция?
- Всъщност лидерството се явява основният дефицит в българската политика. Не толкова политическото представителство, което в настоящия парламент е на безпрецедентно ниво, от гледна точка на броя на партии, а на политическото лидерство. Този особен, сложен процес представлява еманация на властта – възможността за упражняване на влияние, като се реализира по-скоро посредством авторитетността на вземаните решения, умението да се съставят мнозинства и да се носи отговорност, но и носител на ценностна обоснованост, като проекция на обществените нагласи.
- Как оценявате състава на служебния кабинет? Виждате ли в него предимно експертен профил и прагматичен подход, или по-скоро политическо позициониране с оглед на предстоящия вот?
- В настоящото служебно правителство виждам невъзможността на президента Йотова да състави управление, за което да носи персонална отговорност, принудена да изпълнява абсурдните промени в Конституцията. С едно-две изключения, правителството на Андрей Гюров е съшито от различни парчета политически заявки, амбиции, носталгия, кариеристични перспективи, себедостатъчност и опит за политическа интрига. Експерти има, но политически обвързани, прагматика също е налице, но по-скоро с потенциал за реваншизъм под оправданието за промяна на статуквото. И да, наистина съществува намек за сондиране на почвата за евентуални перспективни в краткосрочен план политически преструктурирания с оглед на предполагаемото разместване на политические пластове в бъдещия парламент.
- Румен Радев все по-ясно се позиционира като самостоятелен политически център на влияние. Според вас това естествено развитие на институционалната му роля ли е, или вече говорим за изграждане на дългосрочен политически проект?
- Към момента Радев се позиционира като модерен популист, стаен в засада, изчакващ развитието на ситуацията, тактически търпелив и прагматичен. Но за разлика от възможността да заеме проактивна позиция, Радев не подаде оставка, което да доведе до падане на правителството „Желязков“ и предсрочни избори, а слезе от президентския стол, след като правителството подаде оставка. Единственият в българската история президент на републиката, доброволно подал оставка от поста си, и то в самия край на втория си мандат, но със заявката да влезе в партийната политика. Така Радев се лиши от комфорта на институционалността, но и от присъщото ѝ високо ниво на одобрение. А за да разберем какъв е неговият потенциал в устойчив план, е необходимо да разберем политическата му програма, платформа и „съпартийци“, както и резултатите от участието му на първите няколко избори, на които ще се яви.
- Социологията сочи вероятност за парламент с 4 или 5 партии. Това сигнал ли е за стабилизация на системата след години на фрагментация, или просто временно „стягане“ преди ново разместване?
- Предстои да се направят коректни проучвания на общественото мнение, за да разберем с известна доза сигурност каква ще е картината в следващия парламент. Засега е възможно само да се предполага, с известна доза вероятност, възможността политическият проект на Радев да изземе значителна част от електората на патриотарско-левите, евроскептичните и прогресистките политически субекти, както и част от протестния вот. Намесата на нов политически играч с добър потенциал несъмнено ще прекалкулира политическото представителство, като този процес ще представлява и мотивация и аргумент за своеобразно комасиране на политическото пространство, уедряване на партийното през коалиционни договорености и изхвърляне от парламентарното на екзотичните конюнктурни проекти.
- Данните показват около 10% преднина за проекта около Румен Радев пред ГЕРБ. Възможно ли е тази разлика да се запази, или в хода на кампанията тя логично ще се стопи, когато започнат по-ясни позиции и директни сблъсъци?
- Не съм сигурен кои данни визирате, но преди да бъде обявен официално партийният проект на Радев, преди да бъде обявена политическата му платформа и програма, преди да бъдат представени ръководните му кадри, кандидати и експертен и човешки потенциал, всичко е в сферата на нарочната тенденциозна интерпретация, да не кажа манипулация.
Радев ще съумее да привлече подкрепа – от недоволните, несъгласните, протестиращите, разочарованите и неучастващите.
А те са били гласоподаватели на всички досега. В хода на кампанията, принуден от закона и обстоятелствата, новият проект ще предостави на обществеността и конкретика, вследствие на която ще започне и процесът на ерозия на първоначалната еуфоричност. Вярвам, че предстоящата политическа предизборна кампания ще предостави на българските граждани възможност за рационален избор. Всички очакваме дебати, лидерски сблъсък на идеи и визии, на ценности и идеологии. Динамиката на тази кампания ще е различна, резултатът също.
- Често подчертавате, че неизвестността носи електорални дивиденти, но и риск. До каква степен „неизговореното“ около Радев в момента работи в негова полза – и кога то може да се превърне в слабост?
- Когато говорим за прагматиката в политиката говорим за стратегия, особено що се отнася до комуникацията, насочена към медиите и съответно обществото. Но, когато Радев заявява себе си като различен от статуквото, като нов, като прозрачен и демократичен, като честен и справедлив, използването на ПР-ски трикове, „моделиране“ на информацията и тактически прийоми влиза в директна конфронтация с представата, която желае да формира у своите последователи и бъдещи гласоподаватели. Отлагането във времето на конкретизиране на политическите виждания, ценности и идеология, които неговата формация ще защитава, но и обявяването на политическите му съратници, „спестява“ възможността те да бъдат атакувани от опонентите му. Това обаче поставя избирателите в невъзможност да преценят рационално кандидатите, да подкрепят не на базата любов и омраза, а на базата на прагматичен избор на кого да делегират правото да ги представлява.
- Прави впечатление относителното мълчание на ДПС–Ново начало в тази фаза. Това стратегическо изчакване ли е, опит за минимизиране на щети, или подготовка за по-късна намеса в кампанията?
- Каква точно е идеята на ДПС – Ново начало знаят само те. Ясно е едно – свикнали с всекидневните техни кротки изявления, брифинги и постове в социалните мрежи по всеки един вътрешно и външнополитически въпрос, в последните седмици наблюдаваме категорично намаляване на публичните им изяви. На какво се дължи това можем само да гадаем. Ясно е едно – намираме се в предверието на политическа ситуация от нов порядък, с потенциал да пренареди политическото пространство, но и да преначертае политическите и държавни приоритети. В този смисъл всеки от нас трябва да бъде особено бдителен и внимателен в оценката си кое е полезно и кое не – за него, за общността, за обществото и за държавата.
- Ако приемем, че навлизаме в по-концентриран парламент с по-малко партии, какъв тип коалиционна култура можем да очакваме – прагматична и програмна, или отново основана на тактически компромиси и ситуативни мнозинства?
- Колкото по-малко партии и съответно коалиции – толкова повече стабилност при формиране на коалиционно управление. Това е теза, която ще бъде проверена в най-близко бъдеще. В бъдещия парламент, за да се реализират заявките на мнозина за т.нар. правосъдна реформа, и не само, със сигурност ще са необходими мнозинства от над 160 депутати. Това от своя страна задължава политическите субекти да проявят повече настоятелност във формирането на мнозинства, повече дипломатичност, компромисност и търсене на общите пресечни точки, с цел постигане на обществения интерес.
- Избори за парламент през април, а избори „2 в 1“ през ноември, заедно с вота за президент, защото тогава Радев вече ще има партия, как ви звучи…
- Не бива да изключваме подобен вариант, който ще зависи от няколко резултата. На първо място резултатите от предстоящия през април вот. На второ място от възможността или липсата на такава на съставяне на устойчиво правителство в варианта, който тези резултати ще предоставят. И на последно място – от амбицията за усвояване на цялата власт, посредством установяване, евентуално, на център-ляво-крайно ляво управление в изпълнителната власт и издигане на избираема кандидатура в същия аспект на предстоящия президентски вот.
