Светът е в очакване какво ще реши Тръмп за Иран. Натрупването на военно присъствие в региона около държавата на аятоласите увеличава вероятността от военна атака. Тази ситуация неминуемо повишава напрежението и в световен мащаб. У нас някои задават въпроси от рода на "не дали, а кога" и то без капка притеснение.
По същия начин споменават и за американските "летящи цистерни" на летище "Васил Левски". Отказани от база "Инджерлик" в Турция, както и от Атина и Великобритания. Иначе особено близки съюзници в НАТО. Няма съмнение, че на хоризонта е Техеран. А Тръмп, след втория кръг от преговори в Женева, говори за 10-15 дни срок, който е дал на Иран да приеме предложеното споразумение. Според Израел "отказ от ядрена програма, отказ от производство на балистични ракети, отказ от всякаква подкрепа на иранските прокси организации в Близкия изток".
А Иран скланя само за компромиси по ядрената програма т.е. да бъде за мирни цели. Другото е въпрос на сигурност. Тръмп мъгляво балансира, защото Израел е големия съюзник, но вече е признал и че "иранците губят войни, но никога преговори". Това е Персия, а тя е на света повече от 5 хил години.
Всичко това след като Уиткоф и Къшнър-зет "жонглират" с две теми /Иран и Украйна/ и без почивка прехвърчат в един ден от резиденцията на посланика на Оман в Женева към "Интерконтинентал" /пет звезди/, за да се срещнат с Умеров и Буданов. Говорят по 3 часа на всяка от срещите. Дали американците се претоварват умишлено или надценяват този екип за разговори с представители на Техеран и Киев не е много ясно, но резултатите са "ще има нови срещи".
За да се стигне до заплахите на Тръмп "ако не се съгласят, ще се случи нещо много лошо". От Гибралтар втори самолетоносач, "Форд", приближава до Израел. Заедно с "Линкълн" това е армада, която светът не наблюдава толкова често. В Тел Авив стискат палци Тръмп да се реши на атака към Иран, за да се освободат от вечната си заплаха за съществуване. Но остават съмнения дали в американската администрация има пълен консенсус относно атака срещу Иран. Въпросите, които се задават от експерти /Атлантически съвет от 19.02.26/ са от рода каква е целта за такива военни действия, какво може да направи Иран в отговор, защо няма ефективен дипломатически изход преди атаката, как ще реагират иранските граждани при американско нападение, какво казват съюзниците от региона и т.н.
Изпъкват и питания дали такава атака ще засили позициите на САЩ и ще се елиминират ли управляващите в Техеран т.е. ще бъде ли ликвидиран аятолах Хаменей. Въпросите дават основание да се смята, че колкото и да се представя Иран за слаб, изглежда малко вероятно Техеран да се поддаде на заплахи и да отстъпи по фундаментални въпроси, които засягат самото му съществуване. Защото "режимът явно е решил, че загубата на ракетните възможноски и ядрената програма е по-рисково от самата военна атака".
Още повече, че Москва и Пекин правят онова, което е задължение на всеки съюзник, особено от БРИКС. Включително военни маневри и учения в Ормузкия проток тези дни т.н. учение "Морски пояс за сигурност". А регионалните държави, монархиите от Персийския залив, съюзени със САЩ, са против потенциална военна атака. Включително Турция. Вероятността от атака се е увеличила, но има и фактори, които могат да я предотвратят или поне да ограничат ескалацията, която може да се превърне в мащабна регионална война.
Има сигнали, които говорят, че събитията около Иран имат и иракски аспект. Върху това акцентира и външният министър на Турция Хакан Фидан в интервю при телевизионно предаване. Разбира се, че той се е спрял основно на текущия процес относно ПКК в Северна Сирия, защото ПКК окупира територии в Синджар и региона на Гара, а това е в суверенните права на Ирак. Там, където основният политически дневен ред днес е формирането на ново правителство след изборите. Факторите обаче, които определят как ще бъде формирано правителството се оформят от преструктурирането на региона като цяло. А това преструктуриране се оформя на фона на смяната на режима в Дамаск, изтеглянето на САЩ от Сирия, процеса, колкото и да не е окончателно реализиран, на разпускане на ПКК и преговорите между САЩ и Иран.
В Ирак дискусиите относно това кой ще бъде новия премиер продължават и то след като Тръмп отправи заплахи относно иракските избори. Нури-ал-Малики, лидер на "Коалиция за правова държава" е кандидат отново да стане премиер. Няма да отстъпи, въпреки че е недолюбван от Вашингтон. Шиит, който не крие връзки с Иран, а самите шиитски милиции, хиляди, в Ирак вече са с решение да отидат в Иран, ако САЩ извършат нападение. Ще се сражават на страната на Техеран. В такава ситуация иракският премиерски пост е в задънена улица. Казват, че "САЩ затварят възела в кризата" след заплахи от тяхна страна на фона на предизвикателни изявления от Багдад. Иракското правителство говори за "вътрешен въпрос", но инструментите за санкции от Вашингтон затрудняват Багдад да предприеме каквито и да било действия.
В Мюнхен, на Конференцията за сигурност, Фуад Хюсеин, външен министър на Ирак, заяви относно текущите събития в Ирак, че кандидатурата на Малики е вътрешен и конституционен въпрос, но "Ирак сериозно обмисля сигналите от САЩ относно назначаването на Малики". Няма как след като Тръмп вече е казал, че "следи отблизо назначаването на иракския премиер". Допълва с "ще видим какво ще се случи, имаме някои идеи по този въпрос, но в крайна сметка всички се нуждаят от САЩ". За него завръщането на Малики като премиер в Ирак е "ситуация, която не бива да се допуска".
Ирак бил потопен в "бедност и хаос" при предишното управление на Малики, казва Тръмп в Truth Social. Сега щял да прекрати подкрепата за Ирак, ако назначат отново Малики. И в същото време намалява американските войски в Ирак. Но целта всъщност е намаляване на влиянието на подкрепяните от Иран милиции, ограничаване на влиянието на Иран в държавните институции и развиване на силни икономически партньорства със САЩ. След 2003г, когато САЩ нахлуха в Ирак, бе създаден финансов механизъм за управление на приходите от петрол на страната.
Продажбите на петрол и газ от Ирак се управляват чрез фонд за развитие на Ирак. Приходите се прехвърлят по сметки, държани в клона на Федералния резерв на САЩ в Ню Йорк.Иракската икономика е силно зависима от доларовите преводи. Механизмите за влияние не само не са нови, но са и ефективни. Добре ги познават и в Иран. Да не говорим за Фидан, който напомня в интервю за CNN в Турция преди 4 дни, като заяви, че "Америка има инструмент за насочване и налагане на санкции срещу Ирак". Видно е, че Малики не отстъпва, въпреки заплахите на САЩ. Но ако мнозинството в шиитската координационна рамка го поиска, той щял да се оттегли от кандидатура за премиер в Ирак.
В Багдад е политическа несигурност, а Вашингтон назначи Том Барак, посланик в Турция, специален представител за Сирия и за представител в Ирак. Въпреки появата му в Досиетата Епстийн. Определено САЩ ще следят отблизо събитията и в Багдад, докато светът чака решението за Иран.
Светът е в очакване, а Техеран се готви за война със САЩ и Израел, след като е заключил, че фундаменталните различия в преговорите са твърде големи, за да бъдат преодолени. Затварят се входовете на тунелите в Исфахан с пръст, заравя се площадката Телеган-2, разполагат се големи количества противокорабни ракети на брега на Персийския залив и на островите Абу Муса и Тунб, укрепват се входовете на базите за балистични ракети и се преместват в бази на изток, отменена е програма за събития на аятолах Хаменей и т.н.
Даже не е затишие пред буря. Бурята се очаква. А София е заета с тотални атаки срещу временно правителство и никой не казва кой и кога е разрешил "летящите цистерни" да стоят на столичното летище. Щели да го затварят за определени часове. Балистичните ракети на Иран са за над 2000 км. Просто за размисъл.
