Ценен съвет: атаките срещу Андрей Янкулов и Цицелков имат ефект само дотолкова, доколкото им се обръща внимание. Тяхната логика е проста – да провокират съмнение, особено у хората с по-силен морален рефлекс, които веднага си казват: „Ами ако наистина има нещо?“ И това за пореден път сработва, както беше при Благой и при Барбутов - вместо да им теглите по една на "обвинителите" се впуснаха да опровергават и да си слагат рефлексното - не защитаваме никой.!? Като, че ли някой изобщо се стреми към правосъдие, а не към убийство на личността. Крайно време е податливите на съмнения да пораснат - на такава агресивна кална битка се отговаря с "майната" ви, а най-добре да посъветвате Тошковци да посетят психиатрията.
Това коментира във "Фейсбук" Илиян Василев.
И Борисов се прави на много умен с "лама", защото ако каже "педофил" ще си направи сепуку. А "лама" чужда дума - защото да не изглежда, поне веднъж, по-умен, отколкото е.
Точно върху това разчитат подобни кампании – не на доказателства, а на внушения и на психологически натиск. На създаване на „облак от съмнение“, който да замести липсата на факти.
И нека бъдем рационални: когато се хвърлят компромати в публичното пространство, а не се вървѝ по институционален ред, това обикновено означава едно – целта е политическо и репутационно увреждане, не правосъдие. Ако имаше реални и осъдителни доказателства, те щяха да бъдат внесени в прокуратурата и проверени по законов ред, а не разпространявани чрез медийни и политически канали.
Учудващо е колко лесно част от публиката се поддава на отчаяни и агресивни политически атаки, особено когато те идват в момент на институционално напрежение. В подобни ситуации реториката става по-крайна, по-лична и по-груба – именно защото липсват съдържателни аргументи.
Опитите за непрекъснато опровергаване на всяка спекулация често само удължават живота ѝ насърчават вербалния агресор. Влизането в постоянен обяснителен режим легитимира внушенията и ги превръща в централна тема, вместо да ги маргинализира.
По-полезният подход е ясен: фокус върху факти и професионална работа; отказ от участие в кампании, базирани на внушения; институционално, а не медийно опровергаване при нужда.
В крайна сметка обществото прави разлика между шум и професионализъм. Когато се съпоставят лични нападки и внушения с последователна експертна работа, контрастът става очевиден.
А най-сигурният тест остава един – честният изборен процес и свободната оценка на гражданите. Именно от това, изглежда, някои най-много се притесняват.
Иначе калната атака има ясна цел - да ангажира служебното правителство в безсмислени оправдания, за да намалят способността им да разчиства авгиевите обори на модела Борисов - Пеевски.
