В началото на февруари киевският Международен социологически институт разпространи резултатите от проучване, осъществено в края на януари - в момент, в който след интензивните руски атаки срещу енергийни обекти много жители на страната и най-вече на столицата Киев останаха без ток, отопление и вода, и то при температури до минус 25 градуса.
Мнението на 88 процента от анкетираните е, че с нападенията срещу енергийната система на Украйна Русия иска да я принуди към капитулация. 65 процента заявявят,че са готови да понасят войната толкова дълго, колкото е необходимо. През септември и декември 2025 така казваха 62 процента.
„Този януари ме изпълни с още повече решителност и гняв. Това просто е още една степен на изключително тежката битка, която ние ще спечелим така и така", казва Юлия от Киев пред ДВ. „Гневът ми помага най-много да запазя непоколебимостта си, но и съзнанието, че друг избор няма. Много по-зле би било да загубя тази своя непоколебимост", споделя жената.
"Не става дума само за справедливост, а за оцеляване"
Антон Хрушецки от Международния социологически институт (МСИ) казва пред ДВ, че един от най-важните фактори за способостта на хората да се съпротивяват е съзнанието, че войната на Русия срещу Украйна е война за съществуване. Респективно при украинците става дума не само за справедливост, но и за чисто оцеляване.
„Съпротивителната способност на украинците остава висока. Те от една страна са изтощени и са склонни дори и на тежки отстъпки. От друга страна обаче не са готови „червените линии" да бъдат прекрачвани", обяснява Хрушецки. Това е непроменено и от опитите на Русия да установи невъзможни условия за живот в Украйна през зимата. Социологът допълва, че междувременно украинците говорят за Гладомор по подобие на събитията от 1933 година, когато сталинският режим искаше да умори народа на Украйна от глад. Сега като „оръжие" се използва студът.
Психоложката Катерина Кудшинска също изтъква, че украинците са изтощени от хроничния стрес. „Засегнати са тялото, нервната система и душата", казва тя. Според нея съпротивителните сили на украинците са обусловени и от следния психологически ефект: след толкова много загуби те не искат да се откажат и от това, което им е останало.
"Искам да изградя страната си отново"
„Искаме да издържим, защото ако се предадем, под руско ръководство ще стане още по-зле", казва пред ДВ студентката Наталия. Тя наскоро е загубила баща си при боевете в Донецк и признава, че понякога ситуацията е непоносима - смъртта на бащата, много тежките условия на живот и съзнанието за сериозното положение на страната.
„Силата ми се дължи на това, че живея за баща си, който искаше да изгради живот за себе си и за семейството си. Заради него не мога просто да се откажа. Украйна има бъдеще, убедена съм", казва Наталия, която в началото на войната първо бяга в чужбина, но след това се връща. „Украйна е моята родина, не искам да заминавам. Искам да изградя страната си отново."
Олха от Киев също иска да остане. „Не мога просто да взема детето си и да тръгна. Това би било предателство спрямо моя мъж, който е на фронта." Съпругът ѝ се е записал като доброволец в армията още в началото на войната и сега се сражава в региона на Покровск. Той се връща вкъщи само много рядко, разказва Олха, която отглежда сама двегодишния си син и паралелно работи.
По нейните думи, много украинци се надяват войната да приключи. Те виждат признаци за икономически проблеми в Русия и черпят надеждата си от това, че на Русия за четири години така и не ѝ се е отдало да постигне значими военни успехи. Именно това, казва Олха, подхранва вярата, че всичко ще завърши добре.
Как се чувстват украинските войници на фронта
Серхий (името е променено - бел. ред.) се е записал доброволно в украинската армия преди четири години и работи като санитар. Той смята, че мотивацията и вътрешните сили страдат по няколко причини: няма твърдо работно време, няма възможности за демобилизация, а и финансовото обезпечаване на войниците, които не са на фронта, не е достатъчно.
Кирило (и неговото име е променено - бел. ред.), който е свързочник, споделя, че другарите му вече са свикнали с липсата на време за почивка. „Така сме свикнали с обстоятелствата тук, че вече не помним какво е било преди. Дори в началото да си имал планове за бъдещето, вече нямаш. Това не е песимизъм - не ме разбирайте погрешно. По-скоро е следното - каквото има да става, ще стане. Това е един вид примирение, а не обезсърчение", обяснява войникът. Той се оплаква, че заради корупционните скандали в правителството или случаите на финансови злоупотреби в отбранителната промишленост настроението в армията е помрачено. В такива моменти, казва Кирило пред ДВ, чувството, че си измамен, е особено силно.
„Ако мотивацията спадне, на мен лично ми остават дисциплината и съзнанието, че Украйна, тази нация и тази идентичност в бъдеще може и да ги няма, ако не издържим и не си борим", казва пред ДВ друг войник, наречен Мос. Той бил сполетян от бърнаут и апатия, но яснотата, че алтернатива няма, му помогнала.
Визията за успешно бъдеще за Украйна
Според социолога Антон Хрушецки силната съпротива на украинците в края на четвъртата година от войната се определя и от съзнанието, че европейските партньори ще продължат да подкрепят Украйна, че прогресивният свят стои зад Киев. „На сегашното страдание се гледа като на инвестиция в бъдещето", казва той и подчертава: „Нашите данни показват, че над 60 процента остават оптимисти и вярват, че след десет години Украйна ще бъде просперираща членка на ЕС".
