След прекратяването на доставките от „Газпром“ през април 2022 г. България навлезе в период, който тогава бе прогнозиран като начало на енергиен хаос. Вместо това страната успя да осигури алтернативни източници на газ, да стабилизира доставките и да избегне колапса на индустрията. Европейската солидарност и американската подкрепа изиграха ключова роля в адаптацията на енергийната система, а българският сектор доказа, че може да функционира без зависимост от един доставчик.
Бившият енергиен министър Александър Николов определи деня на спирането на газа като момент, в който „България трябваше да се превърне в пиратска държава, но отказа“. В предаването „Ревизия” по Нова тв той сподели, че страната е запазила своята последователност, дори когато това е означавало отказ от политически натиск.
Николов е критичен към бъдещето на т.нар. Балкански поток, който според него е „чисто и просто руски поток“, и посочи, че след 2027 г. Европа ще затвори тази страница, за да прекрати енергийната зависимост. Същевременно той акцентира върху сериозен проблем: европейският отказ от развитие на ядрената енергетика, който според него е превърнал континента в „изостанало място“ спрямо САЩ и Китай.
Експертът коментира и план-сметката за 2026 г. Според него, той е представен в последния момент и без ясно формулирана стратегия, следователно включва отложени промени в осигуровките, увеличение на минималната заплата и неясни параметри за намаляване на разходите. "Липсата на реформи и управленска визия буди несигурност, като производственият спад в последните години остава тревожен сигнал за икономиката". твърди още Николов.
