Европейският проект Virtual Innovation Consortium набира все по-голяма популярност, но защо ние не сме активни… Пред ФАКТИ говори Мария Матеева - Казакова, директор на RAS institute.
- Г-жо Казакова, европейският проект Virtual Innovation Consortium набира все по-голяма популярност. Вие участвахте в научната конференция, която се проведе в Лисабон. Разкажете повече. Колко страни вече са силно ангажирани с проекта…
- Става въпрос за проект, обявен от ЕК за стратегически за ЕС поради високото си качество и значението за защитата на технологичния суверенитет на съюза. В него участват 11 партньори от 8 страни – Португалия, Испания, Италия, България, Франция, Естония, Косово и Дания.
Освен три образователни програми – Магистърска степен основно за неспециалисти в областта на информационните технологии, интензивни тренинги и сертифицирани онлайн обучения в областта на виртуалната и добавената реалност, в рамките на проекта се осъществява и лабораторно тестване на комерсиално приложими визуализации за стратегически транспортни системи,
продукти на италианския дизайн в сегмента на супер луксозните стоки,
симулации на сигурността на сгради, например при климатични събития предизвикани от почти изтритото от световния дневен ред, но надвиснало над човечеството глобално затопляне. Магистратурите ще се преподават паралелно в ISTEC, Португалия, EUNEIZ Испания, UNINT, Италия, а лабораторните симулации ще се провеждат в един от най-престижните световни университети в областта на архитектурата и дизайна Politecnico di Milano.
Научната конференция по темата за приложенията на XR технологиите, включващи виртуалната, добавената и смесената реалност, в образованието, архитектурата, методите им за употреба, значението им за суверенитета на ЕС се проведе в Лисабон в края на октомври.
- Нека обясним и какви са финансовите инструменти на ЕС в областта на виртуалната реалност…
- Напрежението на международната сцена, особено между Китай, САЩ и ЕС обхваща много други сфери, не само търговията. Намираме се в епоха на съперничество за технологическо и индустриално господство.
ЕС търси технологична автономия, но въпреки това, предвид сложността на многопластовите взаимовръзки, реалистичната цел е да се постигне възможно най-ниско ниво на зависимост или да се избегнат едностранни зависимости.
В момента технологичната конкуренция е доминирана от САЩ и Китай, докато конкурентната позиция на Европейския съюз отслабва.
Интензивността на инвестициите в научноизследователска дейност и развитие спрямо БВП в тези суперсили в дългосрочна перспектива от 1990 г до сега ясно показва тази тенденция.
Водещият принцип на Европейската комисия за международното научноизследователско сътрудничество, приложим и в областта на иновациите, е: „… да бъдем възможно най-отворени, но толкова затворени, колкото е необходимо“.
ЕС цели да бъде производител, а не просто потребител, както и да развие европейски вериги за доставка.
Един от обсъжданите инструменти в тази насока е Фонд за суверенни технологии на ЕС, той обаче все още не е одобрен. Въвеждането му се предвижда за периода 2028 г.-2035г. и фокусът му е по-скоро върху софтуера с отворен код. Печатът за стратегически технологии за Европа (STEP), с който е отличен и Virtual Innovation Consortium, e спасителна, адаптираща мярка, приета в средата на настоящия програмен период, която цели бързо наваксване на загубената стратегическа инициатива от страна на ЕС. Инструментът има своите силни и слаби аспекти. Целта му е да се укрепи индустриалната конкурентоспособност на ЕС чрез координиране на 11 съществуващи програми на ЕС за финансиране, които подкрепят критични технологии. Това обаче не е гладкопротичащ процес. Възникват сериозни пропуски, особено у нас.
България е една от малкото страни в ЕС, която поради политическо забавяне не е адаптирала съответните програми.
Отново е сиво петно на картата на стратегическите иновации. В страни като Румъния препрограмирани са 1,7 милиарда евро, 284 милиона евро е отделила Гърция, 956 милиона евро Полша. В това отношение трябва да имаме предвид и националния си интерес. България е част от ЕС, но от инициативността на всяка държава зависи къде точно в съюза ще се случи дадена иновация. Тук Министерството на иновациите и растежа трябва да предостави информация за забавянето на адаптацията на програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация", която би трябвало да осигури необходимото финансиране за проектите с българско участие, отличени с такъв печат, какъвто е VIC. За сега обаче от МИР държат страната в сивата зона..
- Очаква се да се разработи Магистърска програма и онлайн тренинги в областта на виртуалната реалност за лекари, учители, архитекти, от която ще могат да се възползват и български специалисти. Как ще става това?
- В процес на разработка са както магистърска програма, която ще се преподава едновременно в три университета в Италия, Португалия и Испания, така и онлайн обучения и интензивни присъствени тренинги. Българските специалисти ще могат да се включат във всяка една от трите форми на обучение, за които ще се предлагат и стипендии, както и стимули за включването на социални групи традиционно по-слабо представени в областта на високите технологии като жените и хората от малцинствени общности. За тези, чиято кариера не позволява преминаването на пълен лекционен курс в рамките на магистърска програма, която ще изисква и продължително обучение извън България, най-достъпно и ефективно ще бъде обучението в рамките на онлайн модулите.
- Каква е ролята на изкуствения интелект в програмата?
- Изкуственият интелект в случая има допълваща роля по отношение на XR технологиите, включващи виртуалната, добавената и смесената реалност.
При визуализация на исторически личности, например, той мимикрира мисловните модели на съответните емблематични фигури, с което пресъздава усещането за реална двустранна и интерактивна комуникация. Това е възможност за постигането на значително по-атрактивно обучение със сериозен дидактически потенциал, например приложен в гимназиално или университетско ниво на обучение.
- Акцентира се върху терапевтични приложения на виртуалната среда, които могат да подпомагат психичното здраве. Нека разкажем повече…
- Както обясни Проф. Марко Романо от университета UNINT в Рим, един от партньорите ни в проекта, студентите ще проектират виртуални среди, които подпомагат психичното здраве. Например, безопасни пространства, в които пациентите могат постепенно да преодоляват фобии като срещи с паяци в контролирани виртуални условия, или да упражняват социални взаимодействия с аватари, управлявани от изкуствен интелект, с цел намаляване на тревожността.
- Хоризонтът пред виртуалните симулатори е необятен. За каква подготовка може да се използва…
- Студентите ще създават например сценарии, управлявани от изкуствен интелект, които се развиват динамично в зависимост от действията на участниците. Те може да проектират виртуални симулатори за преговори, в които дипломати и политици могат да се обучават за това как да управляват международни кризи, като преживяват от първо лице емоционалните и когнитивните аспекти на вземането на решения в сложни глобални контексти.
- Концепцията за „дигитално безсмъртие“ е предизвикала огромен интерес, защото…
- Студентите ще изследват концепцията за „дигитално безсмъртие“, като разработват етично обосновани работни процеси за реконструиране на публични личности - или дори отделни индивиди от исторически източници, което им позволява да говорят, взаимодействат и „еволюират“ в дигитална среда. Това изисква не само задълбочена техническа експертиза, но и интердисциплинарна компетентност в области като теория на съзнанието, етика, правни рамки и киберсигурност. Подобни проекти изискват внимателни етични стандарти и осъзнатост за възникващите киберрискове.
Студентите ще могат, например, да разговарят с Данте Алигиери по темите за живота и смъртта...Всичко това беше детайлно представено от колегите ни от Италия в рамките на конференцията.
- Етични и изследователски насочени иновации… Какво е?
- Да вземем отново феномена, категоризиран като „дигитално безсмъртие“. Етичните аспекти, които трябва да бъдат взети под внимание са много и разнопосочни. От авторските права над „дигиталното копие“, до тези на близките на дигитално пресъздадената личност. Сериозни са и въпросите за контрола на технологичните гиганти над „вечния“ дигитален живот. Емоционалните ефекти върху семействата не са за подценяване. Съществуват и аспекти, свързани с достъпа до подобно дигитално продължаване на живота, поради финансовата страна на подобна услуга, както и с факта, че дигиталните двойници биха могли да изопачават историята на принципа на фалшивите новини, където верни и неверни факти се смесват, създавайки манипулативна информационна илюзия.
