Октомврийската революция е епохално събитие.
Исторически разтърсваща и социално трансформираща - за нея отминалите 108 години са просто една секунда.
И дори опитите за исторически реванш постфактум, задавената злоба днес, доказват нейната виталност.
Това пише във "Фейсбук" Александър Симов.
Октомври е жив, както е жива идеята за социална справедливост. Тя се появява отново и отново, защото този свят заслужава различна съдба.
За първи път в онези, които трябваше да бъдат отпадъкът на историята, пренебрегнатите, отритнатите, невидимите получиха политическо представителство и глас.
Не мисля, че все още сме в състояние да си представим каква промяна донесе това на света.
И как огромна част от социалните придобивки на които се радваме днес са всъщност пряко следствие от Октомврийската революция и нейният идеологически заряд.
Нека набързо да развенчаем няколко мита.
Болшевиките не разбиват никаква държава, никаква царска Русия. Няма такова нещо като "Русия, която изгубихме".
Царска Русия си е разбита, тя едвам е докретала до сетните си дни, а монархията всъщност я свалят още през февруари.
И най-важното - в Русия комунизма идва като остра модернизационна сила. Той е западничество в чистия му вид. Та всички руски болшевики са били в емиграция в Европа. Преди време се шегувах, че това е Майданът, такъв какъвто трябва да бъде.
Трудно е да търсим истината сред политическите думи, защото са натрупани толкова много неистини, манипулации, глупости, тъпотии. Заради това, ако погледнем към онази епоха можем да доловим усещането за промяна в поезията. При това ще го потърсим в поет, известен със своята лирична и огнеметна душа, поетът на любовта и тъгата, поетът възпял Шагане...
Сергей Есенин има едно стихотворение, което е кръстено Ленин. В него има четиристишие, което смазва със своята актуалност. Поезията вижда в бъдещето по-добре отколкото си представяме:
Монархия! Зловещий смрад!
Веками шли пиры за пиром.
И продал власть аристократ
Промышленникам и банкирам.
Ето това не могат да простят на болшевиките и до днес.
Русия е била подготвена като пикантна тлъста хапка за набиращия сили финансов капитал. Тя щеше да е колониална държава в плен на най-мрачните сили на историята.
Но това не стана. Защото революцията победи.
Велик ден!
