След като двама предполагаеми наркотрафиканти оцеляха след военен удар на САЩ миналата седмица в Карибите, те поставиха администрацията на Доналд Тръмп пред дилема: да ги изпрати обратно в родината им, или да намери начин да ги задържи, съобщава "Ройтерс".
Миналия месец САЩ започнаха кампания от атаки в Карибите, която администрацията на Тръмп определи като "невъоръжен конфликт без международен характер" срещу наркотероризма.
И все пак правните експерти не са изненадани, че правителството на САЩ избра да не използва термина "военнопленници", за да опише двамата оцелели при атаката на американските военни в четвъртък.
Вместо да ги задържат, Съединените щати ги изпратиха обратно в родните им страни, както уточни в събота президентът на САЩ Доналд Тръмп. Този ход предполага, че засега американските служители не искат да се справят с правни въпроси, свързани с военното задържане на предполагаеми наркотрафиканти, заловени по време на операциите в Карибите.
"Мисля, че администрацията избра това, което би сметнала за най-малко лошия вариант", заяви Брайън Финукейн, старши съветник в Международната кризисна група.
"Изпращането на тези хора в родината им е начин администрацията да обърне страницата с този неудобен епизод", добави той.
Ударът в четвъртък беше различен от всеки друг, предприет от американската армия, откакто тя започна атаките си в южната част на Карибите в началото на септември.
Американски служители, пожелали анонимност, поясниха, че целта на удара е била да се унищожи полуподводницата. Такива плавателни съдове често се използват от наркотрафиканти, тъй като се движат под повърхността на водата и е трудно да се идентифицират визуално от разстояние.
Двама души бяха убити, а други двама оцеляха и бяха качен на кораб на ВМС на САЩ, след като бяха спасени с хеликоптер.
Въпреки това, дори ако САЩ имаха достатъчно доказателства, че двамата са замесени в трафик на наркотици, това не би създало ясни основания за дългосрочно военно задържане, което би затруднило обявяването им за военнопленници, дори и само реторично.
"Тъй като няма действителен въоръжен конфликт, няма закон за въоръжените конфликти, който да ги задържи, независимо как ги наричаме", подчерта Рейчъл ВанЛандингъм, бивш адвокат от ВВС, понастоящем работещ в Юридическия факултет на Югозападния университет.
Настоящ американски военен адвокат заяви, че основанието за дългосрочното военно задържане на оцелелите би било трудно да се оспори в съда.
Въпреки че администрацията на Тръмп е заявила пред Конгреса, че това е "невъоръжен конфликт без международен характер" с наркокартели, служителят посочи, че това има малко значение за международното и вътрешното право.
Въпреки това, в миналото администрацията на Тръмп е пренебрегвала консенсуса на правните експерти, включително след като предприе смъртоносни удари по предполагаеми лодки за трафик на наркотици.
Решението на администрацията да върне оцелелите е взето в рамките на един ден, отбеляза американски служител, пожелал анонимност. Тя е предала въпроса на държавния секретар Марко Рубио и дипломати, които да уредят репатрирането.
Малко правомощия за задържане?
Правни експерти твърдят, че администрацията на Тръмп е имала и други възможности освен репатриране.
Тя е можело да заяви, че оцелелите са незаконни бойци и да ги задържи в центъра за задържане в Гуантанамо в Куба или дори да се опита да им потърси наказателна отговорност в американски съд.
Задържането им във военен арест обаче би изложило Съединените щати на сложен набор от правни и политически проблеми.
Задържаните биха могли да предявят права съгласно правната система на САЩ, позовавайки се на habeas corpus, и да оспорят законността на задържането си във федералния съд на САЩ.
Финукейн, който беше в офиса на правния съветник в Държавния департамент, обясни, че даването им под съд би изисквало от администрацията да представи доказателства, които "вероятно биха довели до разкриване на информация, която подкопава нейния наратив за тези удари".
Това би могло да повдигне политически въпроси във Вашингтон, където демократичните законодатели призоваха за повече информация за ударите, при които загинаха 32 души.
"Атаките срещу лодките в Карибите са били незаконни. Ако оцелелите се бяха явили в съд или военен трибунал, това незабавно щеше да стане ясно", изтъкна конгресменът демократ Джим Хаймс.
До момента администрацията е предоставила малко информация за ударите в Карибите, включително за количеството наркотици, превозвано от лодките, или каквито и да било подробности за убитите лица. Последната атака се е състояла в петък и е причинила смъртта на трима души, съобщи министърът на отбраната Пийт Хегсет.
Колумбийският президент Густаво Петро обвини Съединените щати в нападение над рибарски кораб при удар през септември, който ескалира във война на думи с Тръмп в социалните мрежи.
Правни експерти поставиха под въпрос защо ударите се извършват от американската армия вместо от бреговата охрана, която е основната агенция за прилагане на морското право в САЩ, и защо не се полагат други усилия за пресичане на доставките, преди да се прибегне до смъртоносни атаки.
