Ще има ли обявеното увеличение на данък „дивидент“ от 5 на 10% през 2026 г. ефект, или ще се окаже дефект… Пред ФАКТИ говори д-р Ивелин Кичуков, данъчен адвокат, доктор по финанси и председател на Българската асоциация за туризъм.
- Г-н Кичуков, как гледате на идеята за повишаване на данъка върху дивидента от 5% на 10%?
- Идеята изглежда проста и звучи социално справедливо, но в действителност е икономически контрапродуктивна и дългосрочно вредна. Данък дивидент не е реформа, а наказание за предприемачите – за хората, които създават бизнеси, работни места и стойност. В икономиката подобни решения рядко имат положителен ефект, защото наказват активността и успеха.
Това е сигнал към инвеститорите, че държавата е непредвидима и данъчната политика може да се променя според политическия натиск. Казано просто – „елате да инвестирате, но бъдете готови утре да ви вдигнем ставките“. Такива решения рушат доверието, а доверието е най-ценната валута в икономиката. България градеше над десетилетие имидж на стабилна и предвидима държава – тази стъпка ще го компрометира.
- Като мярка изглежда лесна, но какво означава за бизнеса?
- За бизнеса това е нов удар в момент, когато той вече е подложен на сериозен натиск – инфлация, увеличени осигуровки, недостиг на кадри, несигурна международна обстановка. Данъкът върху дивидента не засяга „олигарси“, а най-вече собствениците на малки и средни предприятия – хора, които влагат лични средства, труд и риск, за да осигуряват заплати и да плащат данъци.
Удвояването на данъка обезсмисля разпределението на печалбата и блокира капитала, който иначе би се върнал в икономиката като инвестиции в машини, технологии и нови фирми. Всяка държава, която иска растеж, стимулира движението на капитала. Ние, вместо това, го спираме. А когато капиталът спре да се движи, икономиката губи дъх.
- Какво говори това увеличение за инвестиционния климат в България?
- Говори за липса на икономическа визия и за опасна непоследователност. Инвеститорите търсят предвидимост, а не импровизация. Когато държавата променя данъчната политика без анализ и без оценка на последиците, това се възприема като политическо, а не икономическо решение.
Капиталът е изключително мобилен – днес може да бъде в София, утре в Солун или Букурещ. Когато съседите предлагат по-ниски данъци, по-добра инфраструктура и стабилна среда, ние не можем да си позволим да ставаме по-неконкурентни. Това увеличение на практика казва на инвеститорите:
„Отидете другаде, ние ще се справим без вас.“
И това е най-опасното послание, което една икономика може да изпрати.
- Ще ви помоля да обясните с пример какво означава вдигане на данък дивидент от 5% на 10%.
- Да вземем пример: фирма реализира печалба от 100 000 лева. Плаща 10% корпоративен данък – 10 000 лева, и остава с 90 000 лева. При сегашния данък дивидент от 5% собствениците плащат още 4 500 лева, а при 10% – 9 000 лева. Разликата от 4 500 лева на всеки 100 000 лева печалба изглежда малка, но в мащаба на икономиката това са десетки, дори стотици милиони по-малко средства за инвестиции.
Това е капитал, който иначе би се върнал обратно в икономиката – за разширяване, за стартиращи компании, за нови работни места. Вдигането на данъка не просто взима пари от бизнеса – то отнема възможности за бъдещ растеж.
- Колко пари ще влязат в държавата от това увеличение?
- Много малко. За 2025 година са планирани приходи от около 174 милиона лева от този данък. Дори и да се удвоят, което е малко вероятно, става дума за около 340 милиона лева. Това е по-малко от два процента от очаквания бюджетен дефицит, който ще надхвърли 8 милиарда лева.
С други думи – ефектът за бюджета ще е козметичен, но ефектът върху инвестициите ще е разрушителен.
Истинските проблеми не са в ниските данъци, а в неефективните публични разходи, слабият контрол и корупцията. Пример: в много градове сделките с имоти се изповядват на данъчни оценки, които са три-четири пъти по-ниски от реалните цени. Само това ощетява бюджета с милиарди.
- Нека обясним какво е дивидент?
- Дивидентът е частта от печалбата, която дружеството разпределя между своите собственици, след като вече е платило корпоративния си данък. Това не е заплата, а възнаграждение за риск – за вложен капитал и предприемачески труд.
В развитите икономики дивидентите се облагат по-ниско, защото държавата осъзнава, че всяка инвестиция е риск и трябва да бъде стимулирана.
Ниските ставки насърчават хората да инвестират, а високите ги демотивират. В страна като България, където капиталът е оскъден, подобна мярка би замразила инвестиционната активност.
- Целта е с този данък да се удрят „богатите“, за да плащат повече, или…?
- Това е най-голямото заблуждение. Данък дивидент не плащат „олигарси“, а нормални собственици на компании – инженери, търговци, хотелиери, IT предприемачи. Това са хората, които инвестират, плащат заплати и държат икономиката в движение.
Истински богатите, които имат офшорни структури, дори няма да усетят промяната. Ще прехвърлят капитала си в друга държава или ще използват законови данъчни облекчения. Така че вместо „удар по богатите“, това ще се превърне в удар по българския предприемач, който плаща всичко тук и работи на светло.
- Какво ще направи бизнесът, за да не плаща 5% повече?
- Бизнесът е прагматичен и гъвкав. Ще търси решения. Част от компаниите просто ще спрат да разпределят дивиденти и ще задържат печалбите си в системата, за да избегнат двойното облагане. Това ще доведе до блокиране на средства и ще намали оборота на капитала.
Друга част ще преместят дружествата си в съседни страни, където условията са по-добри – Румъния, Гърция, Кипър, Естония. Това вече се случва. Трети ще намерят легални начини да извеждат печалбата – чрез лицензи, консултантски договори, вътрешни заеми. И накрая държавата ще се окаже със същите или дори по-ниски приходи.
- Може ли да стане така, че в хазната да влязат по-малко пари?
- Да, напълно възможно е. Историята и икономическата теория го доказват. След определено ниво всяко увеличение на данъците води до спад на събираемостта. Това е т.нар. ефект на кривата на Лафер.
Когато данъкът стане твърде висок, предприемачите спират да разпределят дивиденти, инвестициите се свиват, а икономиката губи темпо. Резултатът е по-малка данъчна база и по-ниски приходи. Тоест, търсейки повече, държавата получава по-малко. Това е класически пример за популизъм, който вреди на икономиката.
- Какъв е данък дивидент в други страни от ЕС и при нашите съседи?
- В Гърция и Румъния данъкът върху дивидента е 5%. В Полша – 9% за малки фирми. В Чехия – 15%, но при много по-високи инвестиционни стимули и достъп до капиталови пазари. В Естония не се облага неразпределената печалба – там държавата насърчава фирмите да инвестират, а не ги наказва, когато го правят у нас.
България дълги години беше сочена за пример в региона с предвидима и разумна данъчна политика. Ако удвоим данъка, ще загубим това стратегическо предимство и ще изпратим грешен сигнал към инвеститорите. В състезанието за капитал дори малките разлики решават съдбата на цели икономики.
- Повишаването на данъците релевантно ли е на повече пари в бюджета?
- Категорично не. Повишаването на данъците не носи автоматично повече приходи. Истинският проблем не е в приходите, а в разходите и управлението. България е сред първите държави в Европейския съюз по неефективни публични разходи.
Ако политиците и синдикатите не се вразумят, ни чака дежавю на кризата от 2009 година.
Решението е не да се увеличават данъци, а да се подобри ефективността, да се дигитализира администрацията, да се ограничи корупцията и да се стимулират инвестициите. България няма стотици години натрупан капитализъм като Западна Европа. България не може да събере и 70 години истински капитализъм. Ако сега наказваме капитала, убиваме бъдещето.
