Ще предложа една легенда и една теория като отправни точки за разбирането на словесната война между бившия министър на финансите Асен Василев и настоящата министърка Теменужка Петкова.
Митът гласи, че в Китай е много скъпо да се плаща обезщетение за телесни повреди и затова хората, когато стигнат до конфликт, стоят мирно и си плюят от около метър разстояние – докато някой не се погнуси повече и не се откаже.
Теорията е от военното изкуство и повелява, че преди пехотата да се пусне в атака, винаги се провежда огнева подготовка с артилерийски обстрел на вражеските отбранителни линии, за да се унищожат колкото може повече войници и техника, преди да се хвърли жива сила. Американците издигнаха този принцип в култ и стигнаха дотам, че не с артилерия, а по въздуха издухват врага си – от първата война срещу Ирак до днес.
Какво става с публичните ни финанси?
Първо излиза Асен Василев и казва: „За една година задлъжняхме колкото за три“. Посланието е силно, тревожно и дори плашещо.
Истината е, че тази година изтеглихме заеми, колкото за две години, а не за три. Някой ще каже, че съм пунктуален, но тази корекция съдържа много важна разлика. Излиза, че Асен Василев критикува ГЕРБ – да, именно ГЕРБ – за тазгодишния бюджет, в чието изпълнение вече не вярват дори „умнокрасивите“. Да, мълчаха си до положителната резолюция за влизането ни в еврозоната от догодина, а вождът им Иван Костов заби камбаната, че има риск само месец след смяната на лева с евро да декларираме, че годината е завършила с бюджетен свръхдефицит, тоест над три процента отнесени към брутния вътрешен продукт, измерен на начислена основа.
Казах това на 29 април, когато интервюирах бившия финансов министър Владислав Горанов за подкаста на „Гласове“. Казах го и в началото на годината в ефира на Българското национално радио. Написах го и миналия декември, когато Теменужка Петкова представи първия си проект за бюджет.
Защо обаче се тегли този двоен заем?
Причината са увеличението на заплатите в сектора на сигурността и публичната инвестиционна програма. Това означава, че Василев критикува ГЕРБ за държавните инвестиции, които самият той инициира да се финансират ускорено с проекта си за бюджет за 2024 г.
Що се отнася до заплатите на военни, полицаи и служби по сигурността – първо, ГЕРБ имат право да смятат, че това са недофинансирани сектори, и второ, някак си не върви да сме ястреби в първите редици на антируската риторика, а да сме въоръжени като първобитни хора. Да, трябва да се създаде армия, полиция и служби от компетентни и мотивирани хора, а това минава през по-високи възнаграждения, които да направят професиите по-привлекателни за младите.
Второ, да критикуваш ГЕРБ, че са увеличили заплатите с цената на дефицит, е лицемерно, след като две години сам си вдигал пенсиите със същия подход. Или смяташ, че пенсионерите са по-важни от силовия апарат, върху който се крепи държавността?
Без увеличението на заплатите (по модела „Василев“) и без инвестициите, за които се разбраха и ПП, и ГЕРБ, и ДПС, дефицитът би бил като предходната година, тоест с дефицита на Василев. И България щеше да изтегли заеми за десет милиарда, а не за осемнайсет. Обаче Василев ли е крайъгълният камък, след който нововъведения и политики не трябва да се правят?
Отговорът на Теменужка Петкова
Финансовата министърка отвърна на вайканията на Василев с тирада. В нея изтъкна всичките му прегрешения: избягването на свръхдефицитите в минали години чрез източване на ликвидността в Българския енергиен холдинг, чрез посягането на „Топлофикация“, чрез парите за язовири, чрез вдигането на пенсиите и чрез общата риторика, че дефицит от три процента спрямо БВП е нещо нормално.
Отговорът на Петкова щеше да е коректен, ако тя беше обяснила, че 18 милиарда лева заеми са повече от тези за двете минали години, но не и за три. И какви са причините за новите 18 милиарда.
Петкова още не е казала, че България ще има свръхдефицит за 2025 г. Твърдим го ние – няколко журналисти, които широката общественост не чува – и от онзи ден, Иван Костов. Как хората да повярват на Петкова, след като не смее да обели дума за дефицита и казва, че теглим 18-те милиарда заеми за… незнайно какво? Очевидно е, че ще има съмнение не толкова към думите ѝ, колкото към това, което премълчава, и към причините да го прави.
Те са ясни. Гамбитът на ГЕРБ беше да жертват фигура – Петкова, която мълча за тежкото състояние на публичните финанси, за да не попречи на влизането ни в еврозоната. Позицията, която спечелиха, е именно влизането в еврозоната – успех, който ги поставя в списъка на системните партии с дългосрочно влияние върху историята, редом с ОДС, НДСВ, БСП и самите ГЕРБ, които ни вкараха в НАТО и ЕС.
Колкото и да се оправдават от ГЕРБ, хората ще ги гледат с подозрение заради неспособността им да изкажат тези притеснения своевременно – още преди конвергентните доклади с оценка на готовността ни за еврозоната.
Кому е нужно всичко това
Огънят между Василев и Петкова цели да подготви публиката, че има виновник за предстоящото вдигане на данъците. Осигуровките вероятно ще се увеличат, но това няма да е достатъчно. Нужно е и повишаване на данъчната тежест. Подобно нещо не се е случвало от 27 години, когато временно беше повишен ДДС (година, ако не вземаме предвид някои малки корекции на Симеон Дянков и капитулацията пред свръхзадлъжнелия богат запад да облагаме печалбите на транснационалните корпорации с 15% данък, наследен от Василев).
Повечето хора не помнят тези прецеденти, защото отражението им върху широката общественост и бизнес средата беше твърде малко, за да се оцени.
Вдигане на данъците днес ще е шок. Такъв имаше в Гърция, която фалира, и в Румъния, която се опитваше да избегне фалита. Как така и „стабилната“ България ще се нуждае от нещо подобно?
Ако трябваше да обяснят как стигнахме дотук, трите най-големи партии според последните изборни резултати трябваше да признаят, че имат споделена вина. Да – и ГЕРБ, и ПП–ДБ, и ДПС – „Ново начало“ одобряваха бюджетите, които ни докараха дотук. Но понеже поемането на отговорност за историческото пречупване на положителния тренд с ниско данъчно облагане не им се нрави, предпочитат да поднасят виновници.
На публиката оставям да прецени дали имаме разумен дебат за нуждата от повишаване на данъците и за това какъв тип данък би бил най-безвреден за икономиката. Ако и вие като мен смятате, че такъв дебат липсва, остава да се запитаме какво наблюдаваме – огнева подготовка за политически атаки или взаимно плюене от хора и политически сили, които не смеят да си посегнат истински.
