След като инцидентът с директора на полицията в Русе предизвика бурна обществена реакция, вниманието бързо затихна. Адвокат Методи Лалов, който представлява един от младежите, участници в случая, разказва какво се случва с разследването, защо институциите действат репресивно и защо в България „неразследването“ често се превръща в норма. Ето какво сподели той пред ФАКТИ.
– Адвокат Лалов, малко поотшумя инцидентът с шефа на полицията в Русе, но вие представлявате един от младежите. На какъв етап е разследването в момента?
– Прави сте, че темата поотшумя, макар че МВР и министър Даниел Митов вдигнаха голяма обществена врява и дадоха свои версии, които впоследствие се оказаха неверни. Разследването влезе в своя естествен ход, но в момента мога да кажа, че реално няма разследване – има забавяне. Това е случай, в който няма какво да се изяснява и реално може да бъде приключен в рамките на два-три месеца.
Сега се иска съдебно-психиатрична и психологична експертиза на моя клиент, за да се установи дали в момента на случката той не е действал в състояние на лекомислие и увлечение. Това е нормална практика, така че не е нещо извънредно. Но тази експертиза трябваше да бъде направена в самото начало на разследването, а не първо да бъде задържан и едва след това да се установява в какво състояние е бил. Полицаите дори опитаха да направят криминалистическа регистрация на младежа – да му вземат ДНК и пръстови отпечатъци.
– Защо опитаха? Това практика ли е да се прави?
– За съжаление, да – практика е. В България всички казват, че не бива да се прави така, но на практика точно това се случва. Кажете ми защо за един младеж, ученик, който живее с родителите си, се стигна до взимане на отпечатъци и искане за криминална регистрация – все едно е извършил тежко престъпление? Действията на полицията бяха репресивни, архаични – по маниер, който напомня социалистическите времена. Минаха повече от тридесет години оттогава и такива практики не би трябвало да съществуват.
Регистрацията, която му поискаха, нямаше нито обществена, нито правна необходимост. Това не беше с цел защита на обществения интерес, а чисто показно действие.
– Да разбираме ли, че няма такава регистрация?
– Да. На място, в полицейското управление, младежът и майка му отказаха доброволно да се подложат на дактилоскопична регистрация. Сега полицията трябва да обоснове пред съда защо е необходима тази регистрация и дали да се извърши. Така вече нещата са поставени на нормална основа, защото има баланс между интересите на органите на реда и обществото.
– А дактилоскопичната регистрация е свързана само с разследването на това дело, или тя по принцип остава в досието на човека?
– Тя остава в досието. Тук има проблеми, защото по нашето законодателство тя трае вечно.
– Дори когато човекът е оправдан ли?
– Да, остава.
– Ако стане така, че човекът, на когото са му събрани тези данни, бъде оправдан, че няма касателство към дадено деяние…
– Това ви казвам. Дълги години тази регистрация продължаваше да съществува. Гражданите срещаха трудности тя да бъде заличена, защото зависеше от прокурорско решение. Това вече не е така – законодателството се промени, и МВР трябва да заличи тази ненужна регистрация. Срещу това, разбира се, има съпротива от полицията, но нещата се развиват в полза на хората. В този случай такава регистрация е ненужна и е излишен шум.
– Вече запознахте ли се с показанията на комисар Кожухаров? Изясни ли се фактическата обстановка – кой и как е нанесъл ударите по него?
– Запознах се с показанията, но те са в известна степен противоречиви между отделните участници. Лошото е, че не съм се запознал още с видеозаписите, които не са ни предоставени – дори и по делата за мерките за неотклонение на младежите в случая. В този смисъл не може да се даде ясна представа за хронологията на събитията. Именно записите са тези, които ще дадат обективна картина на случилото се.
Тези противоречиви показания не винаги са плод на зла умисъл или лъжа – ситуацията е динамична, всичко се развива бързо.
Случката трае около осем секунди – толкова продължава свадата.
След това всичко утихва и се чака полиция. Няма побой, който да трае минути – осем секунди трае размяната на няколко удара. Не мога да коментирам какво е казал или направил комисар Кожухаров, но едно е видно – не са младежите тези, които са имали за цел да набият някого. Това е случай, при който двама възрастни спират автомобил, един от тях посяга към водача, и след това – в рамките на неизбежна самоотбрана, от моя гледна точка – се развиват следващите събития.
Има много въпроси, на които трябва да се отговори: дали има неизбежна самоотбрана, дали има лекомислие и увлечение по отношение на непълнолетния обвиняем, кой е започнал първи и т.н.
На мен ми се искаше, когато става въпрос за публично огласен случай от държавните власти, те да използват целия си потенциал и да приключат този случай в рамките на няколко седмици. Защото тук няма какво повече да се случва. Това не е финансов случай или убийство с неизвестен извършител – участниците са ясни. Има запис, има показания. Какво още има да се направи? Медицинската експертиза на комисар Кожухаров трябва да покаже какви са били нараняванията му. Ако има виновен – да получи наказание. Бавно се действа, от моя гледна точка.
