В продължение на предходните статии, посветени на Боян Станиславски (на малката снимка) и свързаните с него лица, в настоящата се разкрива пореден аспект от неговата публична дейност, осъществявана съвместно с лица, припознати като близки „съратници“ на руското разузнаване. От изложеното в предишните две части на нашето разследване, а както ще се види и сега, става все по-очевиден един основен извод – старателно изгражданият публичен образ на Боян Станиславски не съответства с действията, които той извършва.
Господин Станиславски – от непримирим борец с неравенството в съвременния свят, подлагащ на анализ и съмнение западните общества и техните ценности – се оказва общественик, върху когото пада сериозна сянка на съмнение. Изглежда, че поне от студентските си години Боян работи рамо до рамо, развива инициативи и проекти с хора, за които е твърде меко да се каже, че се подозират в сътрудничество с руското разузнаване.
В информационния сайт „European Platform for Democratic Elections“ Станиславски бива посочен като общественик, редовно сътрудничещ на полската секция на контролираната от руската държава информационна агенция „СПУТНИК“.
Същата е част от държавната медийна компания „РОССИЯ СЕГОДНЯ“, чието излъчване след руската инвазия в Украйна през месец февруари 2022 г. е спряно на територията на ЕС.
Отново в същата платформа е посочено, че през месец март 2018 г. Станиславски участва в Москва в мисията на наблюдатели на изборите за президент в Русия по покана на международната организация за наблюдение на изборите CIS-EMO. Участието на Станиславски е организирано със съдействието на руския фонд „Народна дипломация“, чийто президент е руският гражданин Алексей Кочетков (на снимката), бивш ръководител на CIS-EMO.
Отново със съдействието на Кочетков и ръководения от него руски фонд през месец май 2018 г. Станиславски участва в проведена в Обществената палата на Русия в Москва международна конференция с участието на представители от различни страни, сред които от България, Полша и Сърбия. На форума се разглежда темата „Историческа памет в името на истината и справедливостта“. За конференцията Станиславски подготвя доклад с негативна за България насоченост, с акцент върху нивото на корупция в България, както и наличието на крайнодесни течения в страната.
Алексей Кочетков
При извършване на проучване в онлайн пространството за Алексей Кочетков се установява следната биографична информация. Той е познат като политически анализатор, известен със своята близост до руската официална власт при президента Владимир Путин. В периода от 2003 г. до 2013 г. Кочетков е генерален директор на организацията CIS-EMO, а от 2013 г. е председател на фонд „Народна дипломация“. Родом е от Москва, като през периода 1989–1994 г. следва в Московския институт по енергетика. От 1992 г. е редактор на изданието „Руский порядок“ – официален вестник на организацията „Руско национално единство“ (РНЕ). РНЕ е руска паравоенна ултранационалистическа организация, основана от Александър Баркашов, известен в годините след настъпването на промените в Русия със своите възгледи на ултранационалист. За времето на съществуването си до официалната ѝ забрана през 1999 г. организацията е смятана, че си е сътрудничила с Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация – наследник и правоприемник на съветския КГБ. В самата организация Кочетков е заемал позицията на един от нейните ръководители. В периода на разразилата се през 1993 г. руска конституционна криза (б.р. – известна като Октомврийски пуч), „Руско национално единство“ заема страната на опозицията, насочена срещу президента Борис Елцин, а самият Кочетков е арестуван и държан в продължение на 5 месеца в затвора „Лефортово“, откъдето е освободен през 1994 г. в резултат на издадената от Държавната Дума политическа амнистия за участниците в пуча.
През 1995 г. Кочетков е изключен от РНЕ поради подозрения за сътрудничеството му с руските служби.
От 1996 г. Кочетков е ПР консултант при провеждането на изборни кампании в различни части на Руската федерация, успоредно с което осъществява дейност на консултант към Държавната Дума и продължава да поддържа контакти с ултранационалистическите среди в страната. През 2003 г. основава CIS-EMO – организация, чрез която се правят опити за легитимиране на практиките на „изборния авторитаризъм“ и преследване на целите на руската външна политика в постсъветското пространство. По време на разразилите се събития в Украйна през 2004 г., известни като „Оранжевата революция“, Кочетков е изпратен в Киев за оказване на подкрепа на президента Янукович и неговата „Партия на регионите“.
През следващата 2005 г. Кочетков бива задържан в продължение на 7 дни от молдовските специални служби по време на проведените избори за кмет в Кишинев, след което е експулсиран от страната.
През 2008 г., по време на руско-грузинската война, организира на територията на сепаратистката република международния пресцентър „Цхинвал-2008“, който впоследствие е предаден на Министерството на комуникациите на Република Южна Осетия. Името на Кочетков става отново публично известно, когато на 15 януари 2023 г. е включен в санкционния списък на Украйна заради разпространение на руски пропагандни наративи с цел да бъдат оправдани руските действия и да се подкопаят и застрашат териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна. Самият Кочетков, по време на свое пребиваване на българска територия през месец юни 2018 г., участва в заснемането на интервю за сайта „Барикада“, проведено от Къдринка Къдринова, по това време „редактор“ към сайта. По време на интервюто се обсъжда темата за пропагандния филм „Донбаска пролет“ и целите за неговото създаване, като се развиват тези в подкрепа на провежданата от Русия политика в Източна Украйна.
„Асоциация на независимите журналисти за мир“
Както е известно, Боян Станиславски е активен участник в „Асоциация на независимите журналисти за мир“ (Assoziation Journalisten im Kampf um den Frieden – AJKF). Организация, смятана от години за прикритие на руското разузнаване, извършваща информационни операции в Европа, целящи да нанесат щети на континента, където живее и самият Станиславски. Така и изниква резонният въпрос – доколко Станиславски осъзнава в каква операция участва и какви са последиците от дейността ѝ, които настъпват за ЕС и за собствената му родина. Трябва да се каже, че той живее в България и Полша.
Първосигналният отговор би бил, че воден от възвишените подбуди на борците за социално равенство, е бил експлоатиран от злонамерени сътрудници на руското разузнаване, но без да осъзнава това. И принципно един такъв отговор би бил приемлив, поне в началото. След като човек се вгледа във фактологията, осъзнава стряскащата истина, че Боян е бил напълно наясно с това къде участва и какво извършва. Все пак говорим за участие в организация, основана преди 10 години – предостатъчно време за всеки, дори и най-доктринално заслепеният човек, да прогледне за истинската същност на организацията, в чиито редове участва от години.
Най-стряскащ се оказва фактът, че Станиславски, определящ се като горд патриот и „рожба“ на две родини, без абсолютно никакъв проблем участва, а както се установи в предишните ни статии – и седи на една маса, както е например на срещата през 2017 г. в Париж, с хора, заявяващи по възможно най-демонстративен начин своята, меко казано, неприязън към българския народ. Ще припомним печално известния македонец Миленко Неделковски, който през 2016 г. собственоръчно унищожи по безскрупулен начин поставената няколко дни по-рано паметна плоча на връх Каймакчалан, в чест на хилядите български войници, загинали по време на Първата световна война. Изглежда, че за Боян Станиславски работата съвместно с човек, откровено мразещ българския етнос и поругаващ паметта на хилядите българи, оставили костите си по бойните полета в Македония, по никакъв начин не го смущава. И не би и трябвало да е по друг начин. С оглед на представеното дотук като информация за AJKF е видно, че основен мотив на работещите за нея публични фигури е користната цел за лично обогатяване посредством отпусканите финанси по грантове.
Не случайно през 2015 г. Миленко Неделковски бива стимулиран посредством отпускането на над 100 000 евро по различни грантове за разпространяване на руска пропаганда.
И тук би последвал резонният въпрос – ако при други участници в AJKF е наличен финансовият стимул за това, което извършват, то дали и при Станиславски също е налице подобна финансова ценностна система в действията му. Това е един сложен въпрос, отговор на който биха могли да дадат само самият Станиславски и хората, предоставили средствата, както и евентуално компетентните български институции.
Изложеното дотук става още по-натоварено със символика в навечерието на 1 ноември – един от най-светлите празници за българите. Денят, в който отдаваме почит на хората, посветили и отдали живота си, за да възродят българския народ - дали в непрогледния ориенталски мрак искрата, превърнала се в неспирния пламък на Възраждането, върнал България след пет века забвение на политическата карта на света. Именно в духа на този свят за всички българи празник и за да запазим неговата значимост, следва да припомним един от най-известните литературни герои на „патриарха“ на българската литература Иван Вазов от романа „Под игото“, а именно Кириак Стефчов. Същият, явяващ се събирателен образ на онези представители на обществото ни, антагонисти на народните будители – образовани и готови на всичко да угодят на „господарите си“ с цената на бъдещето на собствения си народ. Не следва да забравяме този антипод на народните будители и заплахата, която представляват непрекъснато надвисналата опасност от наличието на лица, въплъщаващи образа на Кириак Стефчов в съвременното ни общество – готови на абсолютно всякакви действия в преследването на собственото си добруване, включително и с цената на бъдещето на родината си.
Именно в този дух на размишления изниква и образът на Боян Станиславски, стремящ се да се представи като съвременен аналог на будителите от славното ни минало, стремящ се съвместно с хората около него да „пробуди“ българския народ от заблудите, в които живеем в момента. Но дали той в действителност въплъщава будителската същност, или по-скоро се припокрива с образа на Кириак Стефчов, е по-същественият въпрос.
Дали, воден от користни подбуди, вероятно допълнително подсилени от съответните финансови мотиви, той и лицата, с които развива - както в България, така и в други страни от ЕС - съвместни проекти, не извършва именно противоположното: спуска пелената на дезинформацията и пропагандата над очите на обикновените хора в желанието си да угоди на своите работодатели.
И съвсем резонно изниква и продължението - ако до момента за дейността на Станиславски изнесохме информация, че част от хората, с които тясно е работил в продължение на години, са обвързани с руското разузнаване, дали и други лица, с които е обвързан в България, не са също съпричастни с разузнавателната дейност на Русия. Оставяме отговора на този въпрос отворен - но все пак с надеждата, че ще се намери отговор, а някой ден и българските институции ще положат усилия за неговото разкриване.
