В предходния публикуван материал, бяха споделени определени аспекти и фини нюанси от на пръв поглед една публична дейност на един млад мъж, стремящ се да изгради имидж на общественик, готов на всичко, за да защити възвишените идеали, които споделя за разкриването на двуличието и фалша в съвремените западни общества. И както се посочи в предишната статия, в това няма нищо укоримо.
Няма нищо нередно в това да изразяваш русофилски идеи и да симпатизираш на руската култура, история, руския народ. Но къде е вододелът, тънката червена линия между чистото и непринудено симпатизиране на културата на един народ и облеченото в привидно безкористното търсене на истината и умишлено подпомагане на една страна с ясното съзнание - още повече в контекста на съвременните геополитически процеси, че ще настъпят вреди от това твое поведение за родината ти или трета страна.
В продължение на темата, разгледана в предишната статия, сега фокусът ще се премести върху среща, за която вече се спомена. Става въпрос за сбирка,
проведена през 2017 г. в гр. Париж, където освен Боян Станиславски (на малката снимка), сред останалите участници в нея са установени също и небезизвестните Гойко Райчевич (GOJKO RAICEVIC) и Миленко Неделковски (MILENKO NEDELKOVSKI) (на снимката).
От бърз преглед на чужди медии за Райчевич е известно, че развива обществена дейност в родната си Черна гора, открито защитаваща проруски тези. През 2016 г. в Париж получава за дейността си специална награда от „Асоциация на независимите журналисти за мир" (Assoziation Journalisten im Kampf um den Frieden (AJKF), връчена му лично от добре познатия френски политик Жан-Мари льо Пен, известен със своите десни политически убеждения. Следва да се направи отметка и да се припомни, че през 2024 г. са изнесени в публичното пространство данни, разкриващи, че именно AJKF е проруска организация използвана от руското разузнаване като един от инструментите за влияние и преследване на руски разузнавателни цели. Тази си дейност организацията осъществява чрез финансови грантове, щедро отпускани на журналисти в цяла Европа под претекст за подкрепа на медийните им проекти. Самият Райчевич е редактор на информационния портал „IN4S", сочен за един от основните канали в разпространение на проруска и просръбска пропаганда в Черна гора.
Порталът е идентифициран като разпространяващ дезинформация - тези за национална и религиозна нетърпимост, език на омразата.
Болшинството от статиите, публикувани в сайта, подкрепят водената от руския президент Владимир Путин политика, и публично оказват подкрепа на руската агресия в Украйна. Името на Райчевич e onoвестено първоначално в статии в молдовски медии през 2023 г., а впоследствие и през месец септември 2024 г., в които е посочен като публична личност, свързана с руското разузнаване. В статиите от 2023 г. молдовските медии разкриват връзките на Райчевич с руското разузнаване за публикуване срещу възнаграждение на материали в неговия портал „IN4S". В разследването се публикува и фотоснимка, направена през 2016 г. на която Райчевич провежда среща с предполагаеми руски сътрудници, сред които е разпозната и печално известната със своята дейност Анна Богачева, член на организацията „Internet Research Agency", която ще бъде разказано по-подробно в следващите редове.
Другият печално известен участник в събитието е Миленко Неделковски, който е известен със своите антибългарска реторика и дейност в родната си Република Северна Македония, включваща дори и поругаване на български военни паметници. (б.р. – скандалният македонски журналист Миленко Неделковски се прочу с вандалската си проява и чупенето на паметната плоча на Камайкчалан през септември 2016 година. Тогава той получи призовка от съда и каза: „Предполагам, че става въпрос за българите и тяхната плоча, която счупих на Каймакчалан, но не съм сигурен в това. Не знам дали това не идва и от тези, които от утре поемат управлението на страната или пък от тези, които бяха до днес на власт." Неделковски счупи плочата няколко дни, след като беше поставена там няколко дни преди това. Битката при Каймакчалан (12 – 30 септември 1916 г.), част от битките на Солунски фронт по време на Първата световна война, една срещу друга се изправят армиите на България и Сърбия. Сръбската страна дава около 4600 жертви. България губи около 2000 войници, а ранените са почти 6000.)
През месец април 2024 г. името на Миленковски е включено в журналистическо разследване, публикувано в YouTube канала Робоcаl Rad на молдовския блогър Йон Харгел, а впоследствие споделено и от македонския информационен сайт „koha.mk“. От разследването се разбира, че
Неделковски кандидатства през 2015 г. за одобрение по 5 гранта, финансирани от AJKF, на обща стойност около 100 000 евро.
Непосредствено след одобрението му за финансовите средства, същият започва активно да публикува видеоклипове и текстове, разпространяващи руска пропаганда и прокремълски наративи. В журналистическите разкрития се посочва, че дейността на македонеца в периода от 2015 г. до 2018 г. е повлияла сериозно на поляризацията на македонското общество на междуетническо ниво и е съществувал риск от застрашаване на сигурността на Република Северна Македония.
Оказва се, че в рамките на организацията AJKF, освен с вече посочените представители на страни от Западните Балкани, Боян Станиславски си партнира и с руската гражданка Светлана Андреевна Бойко. През месец декември 2023 г. журналистически публикации от сайта „disinfo.md“ осветяват името на Бойко в качеството ѝ както на ръководил на проекти като „Material Evidence", така и като активен участник в организирането на всички мероприятия, свързани с дейността на AJKF, с които са налагани прокремълски тези и дневен ред по това време. Самата Светлана Бойко заедно с още 6 руски граждани е определяна като работеща за руското разузнаване, целяща дестабилизирането на правителството на Република Молдова. Самата Бойко е отговаряла за бюджетната страна на кампанията за подронване на властта в Молдова. Освен с гореизброените инициативи, Бойко е сочена като заемаща ключова роля в прокарването на проруски идеи чрез редица други проекти, реализирани по целия свят.
Друг известен представител на AJKF, с когото си сътрудничи Станиславски, е вече споменатата руска гражданка Анна Богачева.
Същата е сочена като пряк участник в организираната и ръководена от руския гражданин Евгений Пригожин операция, известна на световната общественост с наименованието „Проект Лахта". Става въпрос за проект, специално планиран и реализиран от Готвача на Путин", насочен за провеждане на информационни и психологически операции срещу страните от ЕС и т. нар. Колективен Запад.
Богачева, заедно с още 13 руски граждани, са обвинявани за участието им в базираната в Санкт Петербург организация „Internet Research Agency", определяна като трол-ферма, създавала и разпространявала пропагандни материали.
В допълнение на активното си участие в организацията АЈКР, Боян развива активна публична дейност и у нас. В рамките на съвместната си дейност с Мачей Вишниевски създава през 2016 г. издателска къща „БАРИКАДА", публикуваща материали в официалната страница „www.barikada.org". Видно от преглед на медийното съдържание към проекта „БАРИКАДА" е създадена както българска, така и румънска версия на сайта. Румънският сайт е организиран от румънката Мария Чернат, който към днешна дата не функционира, а последният материал, публикуван в него , е от 27 юни 2024 г.
Видно от анализ на съдържанието представяно от „БАРИКАДА", същото е с отчетливо проруски и анти западен характер, сходен с представяното на страницата на „www.strajk.eu". Самата ИК „БАРИКАДА" придобива публичност през 2017 г. по повод възникналото обществено напрежение, предизвикано от разпространяването на територията на България на проруски пропаганден документален филм с името „Донбаска пролет“. Официално авторите на филма изразяват желание да се покаже отблизо животът на хората в Донбас в условията на война там.
Ето така се налага тезата, че старателно граденият от Боян Станиславски публичен образ на непримирим радетел за борба с неравенството в съвременния свят чрез разобличаване на лицемерието на Запада се поставя под сериозно съмнение. Дали мотивите за дейността на Станиславски не са по-скоро породени от дългогодишните му връзки се лица, установени в „топли връзки" с руското разузнаване. Или и той самият силно споделя топли отношения" с бившите колеги на Путин.
Отговорът на тази въпрос по-скоро би следвало да се получи другаде.