Руските власти се опитват да се справят със ситуацията след удара на Украйна по язовирната стена на Белгородското водохранилище на река Северски Донец. Той доведе до повишаване на нивото на водата, което създаде опасност от наводняване на няколко населени места по-надолу по реката. На по-малко от 15 километра южно от язовира започва територията на Харковска област в Украйна, където руските войски продължават с опитите да превземат град Волчанск.
Пропукване, но без риск от пълно разрушение
Руските военни кореспонденти потвърждават: поради взривяването на язовирната стена са възникнали рискове от забавяне на напредъка на руската армия в посока Волчанск. Независими анализатори обаче смятат, че последствията ще бъдат ограничени. Белгородският язовир е десетки пъти по-малък от Днепровския, поради което възможните разрушения са несравними с катастрофалните сценарии, които съпътстваха взривяването на ВЕЦ "Нова Каховка" през 2023.
След ударите по язовира губернаторът на Белгородска област Вячеслав Гладков увери местните жители, че ситуацията е стабилна, но предупреди, че съществува риск от разрушение на язовирната стена, ако последва повторна атака. Според данни на местните власти водните маси са наводнили 10 парцела, жителите са били евакуирани. Публикации на местни хора в социалните мрежи показват, че последствията засега са незначителни.
Логистиката на руската армия може да бъде затруднена
Командирът на силите за безпилотни системи на украинската армия Роберт "Мадяр" Бровди заяви, че ударът по язовира е бил нанесен с дронове. По думите му щетите върху язовира ще затруднят логистиката и ще създадат възможност за откъсване на руските войски в окупираната част на Харковска област. Според него четири бригади на руската армия, които настъпват в посока Волчанск, са отрязани от снабдяването и превоза през прелялата река.
Проруският военен блогър Юрий Подоляка заяви, че целта на удара е "да забави напредъка на руските войски в района на Волчанск". "Развивайки този успех, може да се пробие фронтовата линия. За да не допусне това, противникът нанася удар по язовирната стена, разчитайки да разруши напълно два шлюза, за да попречи на логистиката. Засега е успял да повреди сериозно единия", пише Подоляка в своя канал в Telegram.
До момента е известно за наводнени укрития на руските военни в село Графовка, съобщава друг Telegram канал. Но последствията могат да усложнят положението на руските войски в окупираните територии на Украйна – там се намират бойци от най-малко шест подразделения, твърди проруска група в социалната мрежа "Вконтакте". Според създателите на тази група руските войски остават на позициите си и няма заповед за изтеглянето им.
Военният експерт Ян Матвеев обаче смята, че последствията за руските войски вероятно ще са "минимални", като се има предвид малкия обем на Белгородското водохранилище – 76 милиона кубически метра. Той сравнява водоема с Каховското водохранилище, което имаше обем 18,2 милиарда куб. м. и пресъхна след разрушаването на Каховската ВЕЦ през 2023.
Военна целесъобразност
Европейските наблюдатели и експерти също определят ефекта на удара на украинската армия като незначителен. Професорът по международни отношения в Университета в Инсбрук Герхард Мангот е убеден, че Киев едва ли е постигнал основната си цел с удара по язовира - да унищожат или поне да създадат големи проблеми за позициите на руската армия под Волчанск. "От военна гледна точка ползата е малка", казва той.
Психологическият ефект от такава атака е по-голям, смята експертът по въпросите на международната сигурност от германския фонд "Наука и политика" Волфганг Рихтер. Украинските военни успяват да пренесат войната на територията на противника, отбелязва той. "За украинците е важно да докажат, че са способни да действат. Това има по-скоро политико-психологически ефект. Те искат да покажат на европейците, а може би и на американците: "Ние можем да го направим. Ние сме способни да действаме и все още си заслужава да се инвестира в нашата отбранителна способност", казва Рихтер.
Военно престъпление?
Според Волфганг Рихтер ударите по язовирната стена предизвикват сериозни съмнения от гледна точка на международното хуманитарно право. Той отбелязва, че "рискът от нанасяне на значителни щети на гражданското население или причиняването на смъртта на много хора в случай на наводнение е много висок". Според него четирите Женевски конвенции и двата допълнителни протокола забраняват атаките срещу граждански цели. "А това, разбира се, е граждански обект, дори и да може да се използва за други цели", обяснява експертът.
"Затова Украйна ще трябва да се примири с факта, че може да ѝ бъдат повдигнати обвинения в нарушаване на международното хуманитарно право", смята Рихтер. Така свята и професорът от университета в Инсбрук Герхард Мангот, според когото атаката срещу язовира "е явно нарушение на т.нар. международно хуманитарно право".
Автори: Евгений Дюк, Инна Дрибен
