Тези дни у нас се проведе конференцията Energy of Tomorrow, като по време на това събитие се завъртя една интересна прогноза, според която до 2030 година е нас щяло да има 100 000 електрически коли. За някои това може да звучи обнадеждаващо, но за други реалността у нас е далеч по-различна. Да, наличието на електромобили по родните пътища ще се увеличава но едва ли с такива темпове.
България крачи много бавно към електрическа мобилност и този аамбициозен таргет от 100 000 електромобила отразява глобалните тенденции, но е факт, че нарастващия интерес на българските потребители към по-устойчиви и икономични транспортни решения остава твърде слаб. И за това си има причини.
Продажбите на електромобили бележат ръст но той е малък, а данъчните облекчения и безплатното паркиране едва ли толкова насърчават прехода, правейки електрическите автомобили все по-привлекателни. Както е известно у нас няма субсидии за електромобили и едва ли ще има.
Въпреки оптимизма, съществуват значителни препятствия, които могат да забавят тази предполагаема масовизация. Основният проблем е недостатъчно развитата и най-вече неравномерно разпределена зарядна инфраструктура, особено извън големите градове.
Достъпът до домашни и офис зарядни станции остава предизвикателство, особено за собствениците на апартаменти, където инсталирането е сложно и често свързано с разрешителни. Липсата на ясна регулаторна рамка и единни стандарти също забавя разширяването на мрежата, създавайки несигурност за инвеститорите и най-вече за потребителите.
Друга съществена бариера е по-високата първоначална цена на новите електромобили в сравнение с техните конвенционални еквиваленти. Въпреки дългосрочните икономии от гориво и поддръжка, първоначалната инвестиция остава сериозна пречка за голяма част от българските домакинства.
Това се засилва от традиционната "любов" (най-вече заради среднастатистическия финансов статус) на българите към по-достъпни, често употребявани автомобили, които предлагат икономичност при шофиране на дълги разстояния и доказана издръжливост (основно по-стари дизелови модели).
Именно тази културна привързаност към дизела, подкрепена от изобилието на значително по-евтини употребявани автомобили на пазара, прави прехода към скъпите нови електромобили по-бавен, отколкото в страни със по-висока покупателна способност и по-строги екологични регулации за стари автомобили.
За постигане на амбициозната цел от 100 000 електромобила, са необходими не само инвестиции в инфраструктура, но и адекватни стимули, които да компенсират високата цена и да променят утвърдени потребителски навици, а както се вижда, политическа воля за подобни действия у нас липсва.
