Ново международно проучване, публикувано в престижното издание European Heart Journal и ръководено от изследователи от Училището по здравни науки на Кипърския технологичен университет, разкрива, че инфекцията с COVID-19 може значително да ускори стареенето на кръвоносните съдове, като ефектът е особено изразен при жените. Екипът, начело с доцент Андрие Панайоту и д-р Галатия Фотиу, проследява съдови промени при пациенти от 16 държави между септември 2020 г. и февруари 2022 г.
В изследването участват 2390 души, разделени на групи според тежестта на прекарания COVID-19 – от леко протичане без хоспитализация до случаи, изискващи интензивно лечение. Измервания на съдовата възраст се извършват чрез определяне на скоростта на пулсовата вълна (PWV) между каротидната и бедрената артерия – стандартен метод за оценка на еластичността на артериите, използван и в Лабораторията по сърдечно-съдова епидемиология и генетика (CUTVEG) към университета.
Резултатите показват, че независимо от тежестта на инфекцията, всички пациенти, преболедували COVID-19, имат по-високи стойности на PWV в сравнение с неваксинирани и незаразени с вируса контролни групи. Това показва по-ускорено „съдово стареене“ и съответно по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания като инфаркт и инсулт. Особено подчертан е ефектът при жените и при лица, преживели дълготрайни симптоми на т.нар. „дълъг COVID“, включително задух и хронична умора.
При жените с леко протичане на COVID-19 се отчита средно увеличение на скоростта на пулсовата вълна от 0,55 м/сек, при хоспитализираните – 0,60 м/сек, а при преминалите през интензивно лечение – 1,09 м/сек. Според специалистите, увеличение с около 0,5 м/сек съответства на съдово стареене, еквивалентно на пет години, като това води до повишение на риска от сърдечно-съдови инциденти с около 3% при 60-годишни жени. Ваксинираните лица в проучването са показали по-ниски стойности на PWV и съответно „по-млади“ артерии спрямо неваксинираните.
Данните от изследването сочат, че в дългосрочен план ускореното съдово стареене, свързано с COVID-19, се стабилизира или се наблюдава леко подобрение с времето. Изследователите посочват, че по-силният имунен отговор при жените, макар да ги защитава по-добре от първоначалната инфекция, може да е фактор за по-големите съдови увреждания след боледуване.
Специалистите подчертават, че съдовото стареене е измерим показател, който подлежи на корекция чрез промени в начина на живот и прилагане на медикаментозна терапия за контрол на кръвното налягане и холестерола.
В заключение, експертите съветват всички преболедували COVID-19, особено жените и тези с дългосрочни симптоми, да полагат допълнителни грижи за сърдечно-съдовото си здраве с цел намаляване на риска от инсулт и инфаркт.
Проучването е подкрепено от Европейската асоциация по кардиология, а резултатите му се вписват в нарастващия обем от научни данни за дългосрочното въздействие на COVID-19 върху сърдечно-съдовата система.
