Изследователски екип от Stanford Medicine съобщи за разработването на експериментална „универсална“ ваксина под формата на назален спрей, предназначена да осигурява широка защита срещу разнообразни респираторни патогени. Данните, публикувани в списание Science, показват, че при животински модел ваксината индуцира устойчив имунен отговор в белодробната тъкан, който се запазва в продължение на месеци.
Проучването е проведено върху мишки, при които имунизацията е довела до защита срещу SARS-CoV-2 и други коронавируси, както и срещу бактериални патогени като Staphylococcus aureus и Acinetobacter baumannii – микроорганизми, способни да причинят тежки инфекции на белите дробове, кръвта и други органи. Освен това е отчетен защитен ефект срещу възпалителни реакции, предизвикани от домашни прахови акари, което предполага потенциално приложение и при алергични състояния.
Ключовият механизъм на ваксината е насочен към стимулиране на т.нар. тъканно-резидентни Т-клетки в лигавицата на дихателните пътища. За разлика от класическите ваксини, които основно активират системен имунен отговор чрез антитела, назалният подход цели изграждане на локален имунитет на мястото на първичната вирусна инвазия. Подобна стратегия се разглежда от редица изследователски групи като обещаващ инструмент за ограничаване на разпространението на респираторни инфекции, включително грип и респираторен синцитиален вирус.
Ръководителят на изследването, д-р Бали Пулендран, директор на Института по имунитет, трансплантация и инфекции към Станфорд, посочва, че концепцията представлява потенциална „платформа“ срещу множество респираторни заплахи. Според него при успешна адаптация за човешка употреба ваксината би могла да осигури сезонна защита срещу вируси като SARS-CoV-2, грипни щамове, RSV, както и срещу бактериални усложнения като пневмония.
Назалните ваксини не са новост в медицината – в някои държави вече се прилагат интраназални грипни ваксини, особено при деца. Разликата в случая е стремежът към широкоспектърна защита чрез активиране на вродения и клетъчния имунитет, а не само към специфичен антигенен отговор срещу един патоген.
Следващият етап включва провеждане на клинични изпитвания при хора. Първоначално ще се оцени безопасността, последвана от по-мащабни проучвания за ефективност. Според предварителните разчети на изследователския екип, при наличие на достатъчно финансиране, клиничното внедряване би могло да стане в рамките на пет до седем години. Изследователите предполагат, че две дози от назалния препарат могат да бъдат достатъчни за изграждане на устойчив имунитет.
Разработката идва на фона на засилен интерес към универсални ваксинални платформи след пандемията от COVID-19, като целта е да се създадат по-гъвкави решения срещу бъдещи епидемични и пандемични заплахи.
