Лекарството за диабет Ozempic (семаглутид) показа забележителни ефекти срещу стареенето в рамките на първото клинично проучване, което директно измерва въздействието му върху биологичната възраст. След 32 седмици лечение, участниците в изследването са били средно с 3,1 години биологично по-млади. Това е най-силното доказателство досега, че лекарствата от групата GLP-1, като семаглутид, могат да имат ползи, които далеч надхвърлят тяхната утвърдена роля в лечението на диабет и контрол на теглото.
Изследването е ръководено от Варун Дварака от диагностичната компания TruDiagnostic в Лексингтън, Кентъки. В него участват 108 души с HIV-свързана липохипертрофия – състояние, което се характеризира с натрупване на мазнини и ускорено клетъчно стареене. Половината от участниците са получавали седмични инжекции с Ozempic в продължение на 32 седмици, а останалите – плацебо. Изследователите са използвали т.нар. епигенетични часовници, които измерват биологичното стареене чрез анализ на ДНК метилиране – химически маркери, които променят активността на гените и се развиват предсказуемо с възрастта. Тези модели могат да бъдат ускорени или забавени от начина на живот, което означава, че биологичната възраст често се различава от календарната.
„Онези, които приемаха семаглутид, бяха средно с 3,1 години биологично по-млади в края на изследването“, съобщава Дварака. При плацебо групата не е наблюдавана съществена промяна. Анти-ейджинг ефектите обаче не са били еднакви във всички системи на тялото. Най-големи подобрения са отчетени в мозъка и имунната система, където биологичното стареене е било забавено с почти пет години. Значителни ползи са открити и в сърдечно-съдовата система и бъбреците.
Дварака посочва, че семаглутид може не просто да забави темпото на стареене, но при някои хора дори частично да го обърне. Той подчертава, че медикаментът има потенциала не просто да спре биологичния часовник, а буквално да го върне назад.
Смята се, че тези ефекти се дължат на въздействието на семаглутид върху разпределението на мазнините и метаболитното здраве. Натрупването на мазнини около вътрешните органи води до отделяне на молекули, които ускоряват стареенето, променяйки ДНК метилирането в ключови гени. Семаглутид ограничава това натрупване и потиска хроничното възпаление – основни фактори за епигенетично стареене – създавайки по-младежка вътрешна среда.
Ранди Сийли от Медицинския факултет на Университета на Мичиган казва, че не е изненадан от резултатите. Според него медикаментите от този тип намаляват метаболитното натоварване върху клетките и ограничават възпалителните процеси – двата основни двигателя на стареенето. Той отбелязва, че ползите вероятно се дължат не толкова на директното въздействие върху клетките, колкото на общото подобрение на здравословното състояние.
Макар изследването да е проведено при пациенти с HIV-свързана липохипертрофия, механизмите, върху които семаглутид действа, не са специфични само за това състояние. Според Дварака е напълно възможно подобни ефекти върху биологичното стареене да се наблюдават и при други групи от населението. Въпреки това той предупреждава, че е твърде рано да се предписва семаглутид масово като средство срещу стареене. Все пак изследването придава тежест на нарастващите усилия да се използват съществуващи лекарства за борба със заболявания, свързани със стареенето – процес, който може да ускори одобренията и да намали риска от странични ефекти.
Това проучване представлява значителен пробив в разбирането на потенциала на GLP-1 медикаментите. Те вече са добре утвърдени в лечението на диабет тип 2 и затлъстяване, а сега се проучват и за сърдечно-съдови заболявания, зависимости и деменция. Според Дварака, семаглутид може да се превърне в един от най-обещаващите кандидати в тази област.
