Учени смятат, че са открили възможно обяснение защо момчетата са три пъти по-склонни да бъдат диагностицирани с аутизъм и хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD), в сравнение с момичетата.
Изследователи от Университета в Рочестър предполагат, че момчетата може да са по-уязвими към въздействието на определени екологични стресови фактори, сред които т.нар. „вечни химикали“ (forever chemicals), които остават в околната среда в продължение на хиляди години. Счита се, че тези вещества изкривяват мозъчните сигнали, което води до дълготрайни поведенчески промени у момчетата, включително социална тревожност, затруднения с концентрацията и неспособност да следват инструкции.
Тези химикали се съдържат в различни продукти – пластмасови бутилки, текстил, дори питейна вода – и се свързват с повишен риск от рак, безплодие и вродени малформации. В настоящото изследване учените акцентират върху конкретен вечен химикал – PFHxA, използван при опаковки за храни и тъкани с устойчивост на петна.
Проучването демонстрира, че PFHxA може да предизвика поведение, сходно с това при аутизъм и ADHD, като ефектът е наблюдаван основно при мъжките индивиди. В експеримента, бременни мишки са били изложени на PFHxA чрез храна, съдържаща токсина, както по време на бременността, така и по време на кърменето. Така новородените мишлета са били изложени на химикала както през плацентата, така и чрез майчиното мляко.
Учените установяват, че мъжките малки показват отчетливи промени в развитието: понижена активност, засилена тревожност и проблеми с паметта. Тези промени не са наблюдавани при женските малки. Дори години след първоначалното излагане, мъжките мишки продължават да проявяват поведенчески особености, характерни за разглежданите разстройства, което насочва към потенциално дълготрайни ефекти на PFHxA върху мозъка.
Проф. Елизабет Плънк, водещ автор на изследването и специалист по екологична медицина, определя резултатите като обезпокоителни, особено предвид факта, че PFHxA се счита за по-безопасна алтернатива на други вечни химикали. PFAS са често срещани замърсители в домакински продукти като съдове за готвене и опаковки за бърза храна, а могат да се натрупват както в околната среда, така и в човешки тъкани с години, дори десетилетия.
Авторите подчертават, че въздействието на PFHxA върху развиващия се мозък трябва да се взема предвид при формиране на регулаторни политики относно тази група химикали. Те изразяват намерение това изследване да бъде първото от поредица, които ще проучват вредното влияние на PFHxA върху мозъчните зони, свързани с движението, паметта и емоциите.
Тези данни се появяват на фона на нарастваща тревога от увеличаването на диагнозите за хиперактивност и аутизъм. По данни на NHS във Великобритания, около 2,5 милиона души живеят с хиперактивност с дефицит на вниманието, а 200 000 чакат оценка за аутизъм. Световната здравна организация отчита, че едно на 100 деца по света има аутизъм.
Хиперактивност с дефицит на вниманието е невроразвойно разстройство, характеризиращо се със затруднена концентрация, импулсивност и висока двигателна активност. Често срещани симптоми са безпокойство, разсеяност, забравяне, трудност при следване на инструкции и управление на времето, както и импулсивно поведение. Аутизмът е спектърно разстройство, което засяга начина, по който човек комуникира и взаимодейства със света.
Дълго време се е смятало, че тези разстройства засягат предимно момчета, но експерти предупреждават, че това може да се дължи и на факта, че симптомите при тях са по-изявени и по-лесно се диагностицират, докато при момичетата често остават незабелязани поради адаптивно поведение.
В светлината на тези открития учени и здравни експерти изразяват безпокойство, че излагането на вечни химикали като PFHxA може да е допълнителен фактор за увеличаване на случаите на аутизъм и хиперактивност. Последни анализи показват, че регулациите относно тези вещества остават недостатъчно стриктни, въпреки че проучвания с обхват над 500 публикации ги свързват със сериозни здравни рискове, включително отслабване на имунната система и повишен риск от онкологични заболявания.
