Обяд пред компютъра, още няколко часа на бюрото, пътуване с автомобил и вечер пред телевизора. За много хора това е обичайният делничен ден, но продължителните периоди без движение могат постепенно да увеличат риска за сърдечно-съдовото и метаболитното здраве.
Кардиологът д-р Аджит Менон от Sir HN Reliance Foundation Hospital посочва, че дори малки количества движение са от значение за хората, които прекарват по-голямата част от деня седнали.
„Вместо просто да казваме „тренирайте повече“, по-подходящото послание е: движете се повече, седете по-малко и намалете сърдечно-съдовия риск“, обяснява специалистът.
Защо продължителното седене има значение
Коронарната болест на сърцето обикновено не се развива внезапно. Рискът се натрупва с години и се влияе от редица фактори, сред които високо кръвно налягане, холестерол, диабет, тютюнопушене, възраст, наследственост, хранене и физическа активност.
Продължителното седене и недостатъчното движение са сред факторите, които могат да бъдат променени.
Това не означава, че седенето само по себе си доказва наличие на запушени артерии. Проблемът е, че заседналият начин на живот може да бъде част от комбинацията от фактори, които с времето повишават сърдечно-съдовия риск.
Разходка след хранене
Един от най-лесните начини за повече движение е кратката разходка след обяд или вечеря. Не е необходимо тя да бъде интензивна или да се превръща в тренировка.
Дори кратко ходене след хранене активира големите мускулни групи и може да помогне на организма да използва част от постъпилата в кръвта глюкоза. Това е особено практичен навик за хора, които след обяд обикновено остават седнали с часове.
Вместо веднага да се върнете пред компютъра, може да отделите 5–15 минути за спокойно ходене. Ако това не е възможно, дори няколко минути движение са по-добри от продължително непрекъснато седене.
Как да се движим повече при работа на бюро
Не е необходимо цялата физическа активност да бъде събрана в една тренировка. Движението може да бъде разпределено през целия ден.
Практични варианти са ставане и кратко раздвижване приблизително на всеки 30–60 минути, ходене по време на телефонни разговори, използване на стълбите, кратка разходка след хранене и изминаване пеша на част от ежедневните маршрути.
Тези кратки периоди не заменят редовните тренировки, но помагат да се прекъсват дългите периоди на обездвижване.
За общото здраве възрастните обичайно се насърчават да достигат поне около 150 минути умерена аеробна активност седмично, съчетана със силови упражнения поне два дни в седмицата. При хора, които в момента почти не се движат, натоварването може да се увеличава постепенно.
Най-практичното правило остава просто: редовната тренировка е важна, но не компенсира напълно цял ден почти без движение. За сърцето и метаболитното здраве има значение не само колко тренираме, но и колко често прекъсваме продължителното седене.
Хора със сърдечно-съдови заболявания, сериозни хронични състояния или симптоми като болка в гърдите и необичаен задух трябва да обсъдят подходящото физическо натоварване с лекар.
