Хиперактивното разстройство с дефицит на вниманието (ADHD) дълго време се смяташе за състояние, което засяга предимно деца. През последните години обаче специалистите все по-често диагностицират разстройството и при възрастни, включително хора, които десетилетия са живели без да осъзнават, че симптомите им са свързани с ADHD.
ADHD е невроразвитийно състояние, което засяга начина, по който мозъкът регулира вниманието, импулсивността и активността. При възрастните проявите често се различават от тези при децата, което обяснява защо разстройството остава недооценено и често се бърка с други състояния като тревожност, депресия или хронична умора.
Скритите симптомиКлиничният психолог д-р Джена Ваяс-Лий от лондонската психиатрична клиника KOVE обяснява, че един от най-важните белези на недиагностицирано ADHD е наличието на трудности, които се проявяват през целия живот – а не внезапно в зряла възраст.
Сред основните признаци са постоянни проблеми с концентрацията, склонност към отлагане на задачи, трудности в организацията и изпълнението на ежедневни ангажименти. Хората с ADHD често описват усещане за „хаос в главата“ – мислите им се движат бързо, вниманието им прескача от тема на тема, а започнатите дейности остават недовършени.
При възрастните симптомите често са по-фини и се проявяват като т.нар. „вътрешна хиперактивност“. Това не означава непременно физическа неспокойност, а по-скоро постоянно вътрешно напрежение – нужда да се прави нещо, да се движат ръцете, да се похапва, да се проверява телефона или да се сменят задачите.
Друг характерен белег е трудността при емоционална регулация. Хората с ADHD могат да реагират по-интензивно на стрес, критика или конфликти. Те често изпитват внезапни промени в настроението, раздразнение или усещане за претовареност, дори при дребни ситуации. Това може да се отрази върху личните отношения и професионалната среда.
Сред по-малко известните симптоми са и т.нар. „свръхфокус“ – парадоксално състояние, при което човек с ADHD може да се потопи изцяло в една дейност, игнорирайки всичко друго. Макар на пръв поглед това да изглежда продуктивно, често води до изтощение и загуба на контрол над времето.
Специалистите обръщат внимание и на връзката между ADHD и т.нар. „глад на мозъка“ – състояние на хронично търсене на стимулация. Поради това някои хора с разстройството развиват импулсивно поведение – прекомерна употреба на социални мрежи, честа смяна на хобита, зависимости от игри, храна или дори прекомерна работа.
По данни на британската здравна служба NHS, възрастните с ADHD често съобщават и за проблеми с паметта, трудности в управлението на времето и усещане за „забравяне на важни неща“, въпреки усилията да останат организирани.
Диагнозата при възрастни може да бъде предизвикателство, тъй като симптомите често се припокриват с тези на други психични състояния. Според специалистите ключов фактор за точна оценка е анализът на житейската история и поведението от детството насам.
Какво да правим при диагноза ADHD?Въпреки че ADHD не може да бъде „излекувано“, навременната диагноза може значително да подобри качеството на живот. Лечението обикновено включва комбинация от психотерапия, медикаментозна терапия и структурирани стратегии за управление на ежедневните задачи.
„Много хора смятат, че ADHD означава просто липса на концентрация или хиперактивност, но всъщност става дума за начин, по който мозъкът възприема и обработва информацията,“ казва д-р Ваяс-Лий. „Колкото по-добре го разберем, толкова по-ефективно можем да помогнем на хората да живеят пълноценно.“
ADHD засяга между 3 и 5 процента от възрастното население, като се смята, че голяма част от случаите остават неразпознати. Специалистите призовават хората, които дълго време се борят с разсеяност, импулсивност и хронична дезорганизация, да потърсят професионална оценка – защото разбирането на собственото състояние често е първата стъпка към промяна.
