Синдикалист изнесе притеснителна информация за надценките.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров защити подготвяните от управляващите мерки срещу високите цени на храните и концентрацията на пазара. В предаването „Интервюто на деня“ по БТВ след среща в Министерски съвет с участието на премиера Румен Радев, министри, бизнес организации и синдикати той заяви, че промените целят повече конкуренция и по-справедливо разпределение на печалбите по хранителната верига.
„Смятам, че са мерки в подкрепа на конкуренцията“, заяви Димитров. По думите му големият проблем е концентрацията на пазарна сила в ръцете на големите търговски вериги и липсата на реална конкуренция.
Той подчерта, че ключова роля трябва да има Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). Според него новите законови промени ще дадат повече правомощия на регулатора да реагира при установяване на непазарно влияние и нелоялни търговски практики.
Димитров посочи, че секторните анализи на КЗК са показали сериозни проблеми в хранителната верига.
„Масови са около 80–90% надценките, има и 135%, установени от регулатора за минералната вода“, даде пример Димитров.
Той свърза високите цени и с кризата в българското производство: „Стопаните, които гледат кози, овце и крави, са намалели между 60% и 70% в България.“
По думите му това води до спад в производството на мляко и до „тотален внос на млечни продукти“.
Синдикалният лидер даде пример с практиките на търговските вериги в Германия.
„Това, което правят същите вериги в Германия, е около 35% максимален таван на надценките. Щом в Германия могат, трябва да могат и в България“, коментира синдикалистът.
Според него разликата между сегашните високи надценки и по-ниските нива може да бъде поделена между производителите и потребителите, така че цените да спаднат с между 5 и 10%.
Димитров защити и идеята за ограничаване на надценките, въпреки критиките на икономисти, че подобни мерки водят до дефицити и инфлация.
Той посочи примера на Гърция: „В Гърция има 1000 стоки с таван на надценката. Няма допълнителна инфлация и няма дефицити.“
По думите му не е задължително да се фиксира точен процент със закон, ако пазарните участници постигнат разбиране за по-ниски надценки.
Един от най-спорните въпроси остава понятието „справедлива цена“, което ще бъде разработвано в специална методика през следващите три месеца с участието на регулатори, бизнес и синдикати.
„Това е най-важният въпрос и ще бъде определен в методиката, която ще се разработи до три месеца“, уточни президентът на КНСБ.
Димитров подчерта, че понятието не е ново в икономическата теория: „Адам Смит още говори за справедлива пазарна цена в „Богатството на народите“.
