Кортизолът, известен като „хормона на стреса“, е стероиден хормон, който играе ключова роля в реакцията на организма към натоварване. Според ендокринолога д-р Елвира Яушева, той се отделя при физически или психически стрес и подпомага мобилизацията на енергийните ресурси, като насочва усилията на тялото към жизненоважни функции.
При краткотрайно напрежение кортизолът има защитна роля – повишава издръжливостта и концентрацията. Когато обаче нивата му останат високи за продължителен период, настъпва състояние, известно като хиперкортицизъм, което оказва негативно влияние върху множество системи в организма.
Продължителното повишаване на кортизола се свързва с редица симптоми, сред които хронична умора, мускулна слабост и чувство за постоянна отпадналост. Повишените нива на хормона водят и до високо кръвно налягане, тъй като стимулират ускорена сърдечна дейност и постоянна „бойна готовност“ на тялото.
Психичното състояние също се засяга – излишъкът от кортизол може да предизвика тревожност, раздразнителност, промени в настроението и депресия. При много пациенти се наблюдава и покачване на телесното тегло, дори при ограничен прием на калории, тъй като метаболизмът се забавя, а тялото започва да съхранява мазнини, най-често в коремната област.
Високият кортизол влияе и върху кожата и кръвоносните съдове – те стават по-крехки, появяват се синини и раните заздравяват по-бавно.
Специалистите подчертават, че продължителното повишаване на кортизола не бива да се подценява, тъй като може да бъде признак за сериозно хормонално нарушение или хронично изтощение на надбъбречните жлези. При наличие на подобни симптоми е препоръчително да се направи консултация с ендокринолог, за да се установят причините и да се предприеме навременно лечение.
Регулирането на нивата на кортизол обикновено изисква комбинация от промяна в начина на живот, достатъчно сън, намаляване на стреса, балансирано хранене и, при необходимост, медикаментозна терапия под лекарски контрол.
