29 септември: Отбелязваме Световния ден на сърцето

На 29 септември светът отбелязва Световния ден на сърцето — глобална здравна инициатива, която през 2025 г. се провежда за 25-и път.

Световният ден на сърцето е въведен през 2000 г. от Световната сърдечна федерация (WHF) с подкрепата на Световната здравна организация. Първоначално датата е била последната неделя на септември, но от 2011 г. е фиксирана на 29 септември. Целта е била да се създаде ден, в който правителства, здравни институции и граждани по цял свят да насочат внимание към най-големия убиец на нашето време – сърдечно-съдовите заболявания.

Темата тази година в България е „В ритъма на сърцето“, като акцентът е върху превантивните мерки и укрепването на общото сърдечно-съдово здраве.

Как отбелязваме Деня на сърцето в България? В България инициативите по повод Деня на сърцето се организират от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) в сътрудничество с Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието. Сред ключовите активности са:

• Седмица на сърцето в училище – кардиолози изнасят лекции пред ученици в над 60 училища в страната, с цел повишаване на здравната култура и изграждане на навици за движение и правилно хранене.

• „Изкачи се с кардиолога си“ – символично изкачване на стълби в паркове и обществени пространства в 13 града, като посланието е, че ежедневната умерена физическа активност помага да се поддържа сърдечното здраве.

• Осветяване на емблематични сгради в червено – в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора, Велико Търново, Сливен, Перник и Троян вече се подготвят четири осветления в червен цвят като символ на солидарност и важността на сърцето.

• В някои градове по повод Деня ще се осъществят специални светлинни ефекти — например в София се предвижда шоу с дронове, които ще се подредят във форма на сърце в небето над НДК.

Целта на тези инициативи е да се ангажират граждани от всички възрасти и да се популяризират практики за поддържане на сърдечното здраве.

Сърдечното здраве в България: данните са тревожни

Наскоро публикувани изследвания очертават сериозни предизвикателства за България в борбата със сърдечно-съдовите заболявания.

България е сред лидерите в Европейския съюз по преждевременна смърт, свързана със сърдечно-съдови заболявания — средно 160 души на 100 000 население губят живота си вследствие на тези болести. Според проф. Кирил Карамфилов, почти 60% от смъртността в страната е резултат от заболявания на сърцето и кръвоносните съдове.

Национално проучване показва, че 35% от хората на възраст между 50 и 69 години са установили поне един кардиологичен проблем. По-тревожно е, че само около една трета от тези с проблеми следят редовно показателите си за кръвно налягане и холестерол.

Статистиката сочи, че България води в ЕС и по сърдечно-съдови заболявания при лица под 65 години — заболяванията не са само „болести на възрастните“. В доклада „Здравен профил 2023 – България“ се посочва, че сърдечно-съдовите болести са водеща причина за смърт, подчертавайки нуждата от подобрение в превенцията, диагностиката и грижите за пациентите.

Превенция: какво може всеки от нас да направи

Данните ясно показват: превенцията е ключов елемент за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания. Ето препоръки, които кардиолози и здравни организации често изтъкват:

• Редовна физическа активност – минимум 30 минути умерен двигателен режим ежедневно (ходене, колоездене, танци).

• Здравословно хранене – повече плодове, зеленчуци, ядки, риба и пълнозърнести храни; ограничаване на сол, трансмазнини и захари.

• Контролиране на рискови фактори – измерване и поддържане на нормални стойности на кръвно налягане, холестерол и кръвна захар.

• Спиране на тютюнопушенето – то остава един от водещите рискови фактори за сърдечна болест.

• Управление на стреса и добър сън – психическото и емоционалното здраве влияят пряко на сърдечната функция.

• Редовни профилактични прегледи – особено при фамилна обремененост, наднормено тегло, диабет или високо кръвно.

Тежката статистика не е просто цифри — това са човешки съдби, загубени години живот и натоварване върху здравната система. За България борбата със сърдечно-съдовите заболявания е въпрос не само на обществено здраве, но и на устойчиво развитие и качество на живота.

Днешният ден предлага шанс — да се замислим, да научим и да действаме. Малка промяна в ежедневието може да доведе до животоспасяваща разлика.