Повече от петнадесет години унгарският министър-председател Виктор Орбан и неговата партия „Фидес“ последователно ограничават свободата на словото в страната, предава Far-bg.
Още от началото на 2010-те години властта изгради контролирана система за управление на медиите чрез създаването на формално независим национален медиен регулатор. Този орган постепенно изтласкваше независимата журналистика с методи, напомнящи по-скоро „тиха“ цензура, отколкото открити забрани: натиск върху редактори, финансово стимулиране на лоялни журналисти, дискредитиране на независими издания. В крайна сметка свободната преса бе заменена от централизирана политическа пропаганда.
През 2017 г. „Фидес“ въведе закона за „чуждестранното финансиране“, насочен срещу неправителствени организации и медии, получаващи средства от чужбина. Документът предизвика остра критика от Европейската комисия и бе признат за незаконен от Съда на ЕС.
Към началото на 2022 г. медийното пространство на Унгария вече се намираше под контрола на властта в 80–90%. Тази монополна структура се координира от Антал Роган, известен като „сивия кардинал“ и „унгарския Гьобелс“. Пропагандното съдържание обхваща няколко основни направления:
-
препредаване на кремълски наративи за войната в Украйна и обвинения към Запада в „нарушаване на руските интереси“;
-
подкопаване на подкрепата за антируски санкции, с акцент върху „вредата“ им за Централна Европа;
-
нагнетяване на мигрантската тема като заплаха за националната идентичност;
-
анти-ЛГБТ реторика и защита на т.нар. „традиционни ценности“ в духа на унгарско-руски съюз.
Преход към онлайн офанзива
През 2025 г. правителството осъзна стратегическата тежест на дигиталното пространство и реши да засили влиянието си и там. През януари „Фидес“ създаде неофициална „цифрова група“ за работа в социалните мрежи и онлайн платформите. Нейната мисия е да осигури информационно превъзходство на парламентарните избори през 2026 г. чрез дискредитиране на опозицията и засилване на правителственото присъствие в интернет.
Тактиката включва използване на съвременни инструменти за манипулация, включително дипфейкове, армии от ботове за мигновено разпространение на „правилните“ послания и дискредитиране на алтернативни гледни точки.
Основните цели на групата до януари 2026 г. са:
-
изграждане на про-правителствена онлайн общност;
-
неутрализиране на популярността на опозиционната партия „Тиса“;
-
мобилизиране на избирателите чрез антиукраински кампании, включително дискредитиране на опоненти чрез обвинения във връзки с украинските специални служби.
Антиукраинският вектор
В края на май 2025 г. Орбан публично заяви за предполагаем ръст на киберпрестъпността от страна на Украйна, като назова щети за унгарските семейства в размер на 8 млрд. форинта годишно. Той съобщи за разкриването на мрежа от 19 лица, свързани с „украинската организирана престъпност“, представяйки правителството като защитник на гражданите в цифровото пространство.
През юни 2025 г. бившият говорител на Орбан, известният пропагандист Александър Сенткираи, публикува във Facebook постановъчно видео, в което украинската страна е изобразена като източник на наркотици, трафик на хора и органи в случай на членство на Украйна в ЕС. Поради очевидната му нагласеност видеото предизвика политически скандал.
Будапеща активно използва и международни доклади. Властта планира да се позове на доклад на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа, обвиняващ Киев в злоупотреби при мобилизацията, за обсъждане в Европейския парламент през есента на 2025 г. Основният случай ще бъде смъртта на украински гражданин от унгарски произход Й. Шебещиен.
Нови инструменти за натиск
През есента на 2025 г. се очаква премиерата на филм, целящ да подрони унгарско-украинските отношения, представяйки украински дипломати като участници в контрабандни схеми. Междувременно парламентът подготвя приемането на „Закона за публичната прозрачност“, който ще позволи още по-строги санкции срещу медии и НПО с чуждестранно финансиране. Въпреки протестите, правителството е твърдо решено да приеме документа.
Стратегия вместо реформи
Информационните кампании и дигиталните спецоперации се превърнаха в един от основните инструменти за запазване на властта на Орбан. Значителни финансови ресурси се насочват не към подобряване на социално-икономическата ситуация, а към манипулиране на общественото мнение и поддържане на антиукраинската реторика. Тази линия укрепва електоралната база, но не решава ключовите проблеми на унгарците в реалния живот.
