EUvsDisinfo: Освобождаване от свободите (оригинално заглавие: Freedom from liberties)
Кремъл създава една реалност, в която руското общество получава особена форма на свобода: свобода от… свободи. Своеобразно освобождаване от „тежестта“ да протестираш, от „сложността“ да правиш политически избор, от отговорността да изискваш отчетност от властта. Дори в крайни случаи – освобождаване от самия живот.
На фона на системното рушене на стълбовете на свободното общество вътре в Русия, пропагандната машина на Кремъл симулира внезапна и страстна загриженост за върховенството на закона в Украйна чрез координирана кампания, насочена и към световната публика на английски, немски, френски и арабски език.
Тази показна реакция към новото законодателство за украинските антикорупционни органи, предложено от Зеленски и предизвикало протести в Украйна и сред международните ѝ партньори, илюстрира типичното – че и повече от типичното – лицемерие на Кремъл.
Кремъл използва това лицемерие като важен инструмент да оправдае апатията, която насажда сред руското население и неосталинисткия контрол, който му налага. Когато искаш „да продадеш“ на общественото мнение една безправна система, трябва непрекъснато да представяш алтернативата като хаотична, корумпирана и контролирана отвън.
Да приписваш и да отричаш
Кремълската пропаганда разпространява на различни езици водещия си наратив, че Украйна не е суверенна държава, а просто театър, в който световните сили дърпат конците на марионетките.
Националното антикорупционно бюро (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП) не се представят като автентични институции, възникнали от вътрешните нужди на Украйна, а като „инструменти на Вашингтон за контрол върху Украйна“. Този наратив се повтаря и по немскоезичния канал RT, който ги нарича инструмент за „западен външен контрол“.
Лепенето на тези етикети има двойна цел. Отрича дееспособността на украинския народ да гради собствената си страна и в същото време приписва другиму собствената обсесия на Кремъл към контрола и към управленската система отгоре-надолу. В система, в която цялата власт произлиза от едно място, самата идея за независими институции е чужда и трябва да се преформулира като форма на чужда доминация.
Призракът на гражданското общество
Първо украинските граждани се организираха и протестираха срещу спорен закон, ограничаващ правомощията на органите за борба с корупцията. Случилото се предизвика толкова силен обществен и международен отпор, че властите се принудиха да оттеглят закона. Кремълските пропагандни медии дадоха просто и цинично обяснение: протестите били фалшиви.
Кремълски канали като англоезичният „Спутник“ внушаваха, че протестите са „инсценирани“ с нагласени репортажи за „предварително отпечатани плакати, даже някои от тях – на английски“. Наративът в платформите на арабски език гласи, че „тук няма нищо спонтанно... Американците стоят зад протестите“.
В Русия протестите на обикновените хора систематично се смазват по улиците – както през първите дни на пълномащабната инвазия – в тази страна настъпва нетърпимо противоречие, когато в съседна държава съществува истинско, работещо гражданско общество. Съответно то трябва да бъде отречено и представено като акт на враждебни чужди сили. Така Кремъл казва на собствения си народ, че липсата на протести не е репресия, а форма на стабилност.
Последните дни напомнят и как Москва реагира на протестите на Майдана през 2013 г., когато украинският народ се изправи срещу режима на Янукович. Кремъл просто отхвърля възможността обикновените хора да изразяват политическите си виждания и желанието си да управляват съдбините си без нужда от „силен лидер“.
Димната завеса на корупцията
За да завършат картината, разпространителите на кремълска дезинформация заляха информационното пространство, особено в Близкия изток, с истории за персонална корупция. Те представиха законодателната криза като отчаян опит на президента Зеленски да се спаси и внушиха, че той е действал само защото е научил, че НАБУ е „подготвило доказателства и наказателни производства срещу него и най-близките му сътрудници“.
Освен че целят да подкопаят международната подкрепа за Украйна и да уязвят лидерството на Зеленски, тези наративи са насочени и към публиката вътре в Русия. Целта е да се подсили циничното схващане, че властта по своята същност е корумпирана, а демократичната отчетност е само фасада. Това послание помага да бъде успокоено лишеното от права население – щом демокрацията с всичките ѝ граждански свободи е толкова прогнила, защо изобщо да се борим за демокрация?
Строи се политически кафез
Посланията на Кремъл по адрес на протестите срещу корупцията в Украйна представляват добре пресметната стратегия за психологическа манипулация. Кривото ѝ огледало прави Украйна да изглежда пълна с хаос, контролирана отвън и напълно корумпирана. Внушението е, че такъв е неизбежният резултат, когато една страна приеме свободите – които Кремъл бездруго потъпква в Русия.
Дезинформационни кампании от този вид осигуряват оправдание за това, че в Русия се изгражда своеобразна политическа клетка, кафез. С тези послания режимът се стреми да представи своята агресивна война не като имперска завоевателна акция, а като превантивен удар срещу „хаоса“ на демокрацията. Те дават и утеха на населението, което жертва правата си в името на бленувана стабилност.
Крайната цел на Кремъл е клетката да изглежда като крепост, а мълчанието на поданиците – като тиха увереност на хора, защитени от опасната илюзия за свобода.
Нека не се оставяме да бъдем заблуждавани.
Други теми в тазседмичния преглед от EuvsDisinfo:
- Държавната телевизия „Россия 1“, която попада под ограничителните мерки на ЕС, трови отношенията на Съюза с Китай чрез исторически аналогии. Каналът внушава, че неотдавнашната среща ЕС-Китай е „нова опиумна война“, която цели да подчини Китай икономически. Тази конспиративна теория грубо изопачава опиумните войни от 19-ти век и представя ЕС като експлоататорска колониална сила, която иска Китай „да спре производството“, а Европа да доставя вредни заместители. Този разказ злоупотребява с историческите травми на Китай и изкарва Русия като негов „надежден и лоялен другар“ срещу западния икономически империализъм. Всъщност миналата седмица на срещата ЕС-Китай бяха разгледани реални опасения от възможна материална подкрепа на Китай за руската военна индустрия и бе отправен призив към Пекин да използва влиянието си в Съвета за сигурност на ООН, за да подкрепи справедлив мир в Украйна. Тази манипулация разкрива класическа тактика на Кремъл — използване на исторически обиди за разединяване на международни партньори и представяне на Русия в образа на защитник срещу западния „колониализъм“ – при все че самата Москва води имперски конфликт срещу Украйна.
- В стремеж да е в крак с останалите пропагандисти от мрежата на Кремъл, изданието „Российская газета“ – което също попада под санкциите на ЕС – измисли абсурдната история за „открита църква на Сатаната“, с която да очерни украинските сили. Изданието пише, че руски войници са намерили подземна „църква на Сатаната“ в окупираното село Улакли. Находката обяснявала т.нар. „жестокост“ на украинците. Очевидно нагласените доказателства включват парче плат с граматически неправилен украински текст, който изглежда е автоматично преведен от руски, поставен до гонг и черни свещи в мазе. Важно е да се отбележи, че Русия превзе Улакли на 23 февруари 2025 г., но това „разкритие“ бе обявено чак на 23 юли — в същия ден, когато Върховният съд на Русия обяви несъществуващото „Международно сатанистко движение“ за екстремистка организация. Петмесечната разлика между превземането и „разследването“ показва вътрешна координация с правните кръгове. Това е поредният класически похват на Кремъл — дехуманизация, при която враговете се изкарват буквално като въплъщение на злото, за да се оправдаят зверствата.
- Прокремълските дезинформационни източници продължават да преповтарят познати наративи за жертви. Те неоснователно твърдят, че западните страни готвят нападение срещу Русия до 2030 г. като се позовават уж на изявления от НАТО. Тази дезинформация използва класическата тактика на проекцията — щом НАТО обсъжда как да се защити от възможна руска агресия, значи Западът планира нападателни действия. Теорията обаче игнорира факта, че инициативата на НАТО за 2030 г. се фокусира върху адаптиране към предизвикателствата в сигурността, а не върху планиране на атаки. А в същото време Русия започна неоправдана пълномащабна инвазия в Украйна през 2022 г. Стратегическата концепция на НАТО от същата година определя Русия като „най-съществената заплаха“ за европейската сигурност, но изрично заявява, че НАТО „не представлява заплаха за Руската федерация“. Описаният случай илюстрира, че Кремъл страда от вечния комплекс на жертвата – руската имперска война се представя като защитна, а легитимната колективна отбрана – като доказателство за западна агресия.
EUvsDisinfo/ превод: Представителство на Европейската комисия в България
