„Украйна пита: Европа, чуваш ли ни още?“. Kоментар на Нико Ланге, старши-научен сътрудник в Мюнхенската конференция по сигурността, за Центъра за анализ на европейските политики (CEPA.org):
От Мадрид до Париж, от Берлин до Варшава, листата се променят в красив калейдоскоп от златисто, оранжево и червено. Семейства се разхождат по улиците, наслаждавайки се на кафенета, смеещи се деца играят под есенното слънце.
В Константиновка, Източна Украйна, листата също светят в ярки цветове. Но улиците са празни и преобладаващият звук е този на руската артилерия. Войските на Владимир Путин обграждат града, в който са останали само малцина от неговите 67 000 жители. Останали са само по-възрастните, като баба Люба, която упорито отказва да си тръгне. В бележка до една от дъщерите си в Германия тя пише: „Листата никога не са били толкова пъстри, но всички деца си тръгнаха. Може ли Европа все още да чуе нашия вик?“
Този въпрос е болезнен. Войната на Путин не е някакъв далечен конфликт в Донбас. Това е война, която Русия води срещу цяла Европа – срещу нашата сигурност, нашата свобода и нашето бъдеще.
Погледнете на картата: в Полша руски дронове нарушиха въздушното пространство на НАТО, руски самолети навлязоха в територията на Естония, в Швеция Русия предприе атака срещу инфраструктурата ѝ. В Германия руски агенти искаха да убият директора на „Райнметал“.
Путин води най-голямата и кървава война в Европа от 1945 г. насам. Целта му е да промени коренно европейския ред. Той си представя Европа без НАТО, без ЕС, без американски гаранции за сигурност. Европа, която е доминирана, изнудвана и подчинена на Русия.
Това, че украинците продължават да защитават родината си и да се противопоставят на тиранията на Кремъл, е нещо, което Путин никога няма да разбере. Там се корени и фундаментално грешната му преценка да нападне Украйна.
Във военно отношение Путин е до голяма степен неуспешен. Настъплението на Русия към Киев в първите дни на инвазията се провали след 72 часа, а последвалите украински контраофанзиви показаха, че Русия е уязвима.
Путин погрешно прецени украинската решителност, но също така направи стратегически залог за европейска слабост, страх и нерешителност. Той започна информационна война срещу Запада, подхранвайки мощен наратив, че Русия не може да бъде спряна. Той вярва, че една дълбоко избягваща риска Европа предпочита есенните си разходки и кафенета, отколкото да отстоява свободата си.
Повече от три години след началото на пълномащабната война европейската стратегия да се помага на Украйна колкото да не загуби войната е военна неефективна, политически рискована и икономически скъпа. Този подход удължава войната за сметка както на Украйна, така и на цяла Европа, като същевременно дава на Кремъл повече време да посее по-нататъшно разделение на континента, докато тества нашия източен фланг.
Компромис с Путин не е възможен. Единственото решение на Европа е да го победи. Нашият континент трябва най-накрая и напълно да въоръжи военно Украйна и да предприеме допълнителни мерки за оказване на военен, икономически и финансов натиск върху Русия. Ако Путин разбира само от езика на силата, Европа трябва да говори с него.
Предвид огромната си военна мощ и значението на трансатлантическите отношения, Съединените щати трябва и ще продължат да играят ключова роля във войната в Украйна и в европейската сигурност. Но не можем да си позволим да чакаме Вашингтон да реши какво ще правим и кога ще го направим. Няма повече време за губене. Путин разчита на колебливостта на Европа. Трябва да му докажем, че греши, като предприемем всеобхватен план за победа над Москва. Ето какъв е той:
Във военно отношение трябва да работим с Украйна за незабавното създаване на интегрирана система за противовъздушна отбрана. Трябва да използваме безценния фронтови опит на украинците (включително в борбата срещу дронове), като продължаваме да им помагаме. В същото време Европа трябва бързо да предостави на Украйна оръжия с голям обсег, за да може тя да атакува руски командни центрове, складове за боеприпаси, летища и фабрики за дронове дълбоко в руския хинтерланд. Това ще даде на Украйна важни военни предимства, като същевременно ще отговори на европейските интереси за сигурност.
Освен това, Европа трябва да стартира спешна програма в подкрепа на украинската оръжейна индустрия, както и допълнително да подготви военното си присъствие в Украйна, използвайки член 42 от Договора за ЕС. Икономически трябва да спрем парите, които финансират военната машина на Москва. Европа трябва рязко и окончателно да прекрати целия внос на енергия и суровини от Русия.
Друга непосредствено осъществима стъпка е пълното блокиране на руския „сенчест флот“. Стари танкери, които заобикалят санкциите, не трябва да бъдат допускани да плават в Балтийско море, за да се спре потокът от допълнителни средства към хазната на Кремъл.
Съществуващите санкции трябва да бъдат допълнително затегнати и последователно прилагани, включително срещу трети държави, които помагат на Русия да ги заобикаля.
ЕС не трябва да позволява на отделни държави-членки да продължат да блокират решения в екзистенциална ситуация. Унгария трябва да бъде временно лишена от правото си на глас в Съвета на Европейския съюз с незабавно действие.
Европа вече не трябва да служи като място за отдих или убежище за руснаците. Докато войната не приключи, не трябва да се издават нови шенгенски визи на руски граждани, а тези със съществуващи визи трябва постепенно да бъдат отнемани, започвайки с дипломатически паспорти и визи за длъжностни лица, олигарси и техните деца.
И накрая, Европа трябва да се обърне директно към руския народ. Трябва да им кажем, че военната машина, която е причинила над един милион руски жертви, включително 250 000 загинали, може да приключи и мирно и проспериращо бъдеще за Русия е възможно - но само когато Русия загуби войната си за имперско завоевание.
Тази европейска пътна карта е реалистична и може да бъде приложена незабавно. Най-накрая трябва да се откажем от илюзията, че времето е на наша страна. Европа не може да победи Путин с вербално осъждане, скована политическа комуникация и бюрокрация. Всеки месец, в който се колебаем, струва човешки животи, разрушава инфраструктура и отслабва доверието в Европа.
Ако действаме сега, можем да обърнем ситуацията и можем да го направим преди края на тази година. Ако действаме смело и бързо, можем да положим основите за справедлив и траен мир.
В такъв случай баба Люба от Константиновка и нейните приятели биха могли да видят как децата и внуците ѝ се завръщат, как животът и надеждата се завръщат в града ѝ, а растежът, иновациите, креативността и просперитетът заместват грубата сила и безсмисленото унищожение.
Това е свободната Европа, която искаме – и която можем да спечелим сега.
