На украинците, които са подали молба за временна закрила в Германия след 1 април 2025, ще се изплащат по-малки помощи, отколкото на тези, които са пристигнали по-рано. Вместо 563 евро на човек, колкото получава всеки безработен в Германия, новопристигналите украинци ще получават по 441 евро на месец. На толкова се оценява издръжката на живота в Германия за търсещите убежище от цял свят.
За да се реализират тези планове обаче, е необходимо да се приемат изменения в редица закони за социалната закрила и статута на бежанците, както и множество подзаконови нормативни актове, които все още трябва да бъдат съгласувани на различни нива – федерално, провинциално и общинско.
Кога ще бъдат намалени плащанията за новопристигналите украинци?
Законодателният процес вероятно ще продължи поне месец. От Министерството на труда и социалната политика уточняват, че правителството не се е отказало от плановете си да раздели украинските бежанци на две групи – на такива, които са пристигнали в Германия преди 1 април 2025, и на дошлите след тази дата. Първите ще получават пълна социална защита, а другите - по-малка сума, която получават и бежанците от други държави.
Местните власти обаче се опасяват, че бюрократичната и финансовата тежест ще се падне на тях. Факт е, че социалните плащания за безработни, които получават украинските бежанци, се покриват от редица фондове, по-специално от субсидии от федералния бюджет. А издръжката на бежанците в рамките на редовната процедура, към която се прехвърлят новопристигналите украинци, е за сметка на местните бюджети.
Местните власти се страхуват от съдебни дела
Но още повече местните власти се притесняват от бюрократичен хаос. "Прилагането със задна дата ще изисква значителни процедурни промени и усъвършенстване на взаимодействието между агенциите по заетостта, които се отчитат пред Федералната агенция по заетостта (Jobcenter), и отделите за социално подпомагане на местните общини, което драстично ще увеличи административната тежест", заяви Съюзът на германските градове и общини в отговор на запитването на ДВ.
Освен за плащанията и документите, местните власти ще отговарят и за настаняването на бежанците в приюти и социални жилища, докато досега украинците можеха да наемат жилище по свое усмотрение, ако успеят да намерят свободни апартаменти, чиито наеми са в рамките на социалния бюджет. Друга тежест върху плещите на местните власти е медицинското обслужване. Както Федералното министерство на труда и социалните въпроси потвърди пред ДВ, новопристигналите украински бежанци ще загубят здравната си осигуровка, която досега украинците получаваха наравно с германците.
Адвокат: най-вероятно няма да се наложи да се връщат получени плащания
Според Томас Франц, експерт по въпросите на социалната закрила в адвокатската кантора Plagemann Rechtsanwälte, най-вероятно няма да се наложи украинските бежанци да връщат пари от помощи, получени след 1 април. "Тези, които са получили решение за отпускане на плащания (Bewilligungsbescheid) от органите за социално осигуряване или от бюрото по труда, няма да връщат нищо", казва адвокатът, позовавайки се на практиката на съдебните решения в такива случаи.
По правило решенията за социални помощи се вземат за една година, а само в изключителни случаи - за шест месеца. Това означава, че тези, на които вече са отпуснати плащания за една година, могат да разчитат на тях, казва адвокатът. В правната практика този принцип се нарича Vertrauensschutz - държавните органи нямат право да подкопават доверието на гражданите в правителството, отменяйки вече одобрени социални гаранции.
С жилищата може да има много проблеми
Адвокатът предполага, че най-много правни спорове ще има по въпроси, свързани с жилища под наем. Това ще се отнася за бежанците от Украйна, които са пристигнали в Германия след 1 април 2025 и са наели жилище преди влизането в сила на законодателните промени. Тъй като се очаква правото на бежанците да избират сами мястото си на пребиваване да бъде ограничено, а субсидията за жилище да бъде намалена, е възможно след три месеца, когато изтекат стандартните срокове за предизвестие в договорите за наем, хората да бъдат принудени да напуснат тези жилища и да се окажат или на улицата, или в приюти за бежанци. Но когато става въпрос за семейства с деца, това би влязло в разрез с принципа за защита на благосъстоянието на детето", обяснява адвокатът.
Според Томас Франц, за да се избегнат съдебни дела и спорове, законодателите трябва да обмислят преходни периоди за новите мерки. По правило такъв преходен период в законодателството за социална закрила е шест месеца. Това означава, че дори ако субсидиите за наем бъдат отменени, на този принцип социалните служби трябва да продължат да плащат за него още шест месеца.
Автор: Ойген Тайзе
