Бежанците от Украйна да не получават повече социални помощи от типа Bürgergeld - това предлага баварският министър-председател Маркус Зьодер. Вместо това те трябва да бъдат подкрепяни според Закона за предоставяне на помощи на търсещите убежище.
Това означава, че занапред те ще получават между 353 и 441 евро на месец, а не 563 евро, както беше досега. За дете пък помощта ще е между 299 и 391 евро според възрастта.
Украинците получиха по-лесен достъп от останалите бежанци
Подобни права и ограничения важат и за всички останали бежанци в Германия. Разликата е, че след руското нападение срещу Украйна през 2022 година германското правителство, единодушно с Европейския съюз, реши, че украинците не трябва да преминават през стандартната процедура за убежище. Това им даде правото да започнат работа веднага, съответно да получават и социални помощи във Федералната република.
Към момента само една трета от украинците в Германия работят, което е много по-малко от средната стойност в държавите в ЕС. Абсолютен първенец е Полша, където близо 70% са си намерили работа. В България не е публикувана скорошна статистика, но в края на 2024 година украинската посланичка Олеся Илашчук коментира, че от 52 хиляди украинци, получили временна закрила в България, 14 хиляди вече са си намерили работа.
Ако украинските бежанци в Германия получават по-малка държавна помощ, стимулът да работят би бил по-голям, гласи аргументацията на управляващата коалиция в Германия, която отдавна обяви, че планира да ги подкрепя само според Закона за предоставяне на помощи на търсещите убежище.
Откога Германия ще ограничи помощта?
Бързо решение в Германия не се очертава. Докато парите по т.нар. Bürgergeld се отпускат от държавата и изискват участието в различни мерки за интегриране в пазара на труда - като посещаване на обучения и кандидатстване за работа например, за търсещите убежище такова задължение не съществува, а помощите за тях се отпускат на местно ниво.
Затова и предвидените мерки в коалиционното споразумение, предложени сега и от Зьодер, ще се реализират трудно, коментират германски медии.
Как е в другите европейски държави?
Германия е една от държавите в Европа, които осигуряват най-голяма финансова подкрепа на украинците. В Полша беше премахната дори еднократната финансова помощ. Украинците обаче получават личен идентификационен номер от държавата, който им дава право да учат, работят и да имат достъп до безплатни медицински грижи. Украинските семейства имат право на близо 190 евро на месец за първото дете, а от второто дете нататък сумата намалява.
Унгария, която е известна с антимигрантските и антиукраинските политики на правителството, дори затегна правилата кои украинци се считат за нуждаещи се от закрила. На тези, които все пак получат статут, се предоставят около 55 евро месечно и допълнително около 34 евро за дете.
Най-много средства получават украинските бежанци в Белгия - около 1100 евро месечно, както и безплатни здравни грижи и допълнително финансиране за покупка на дрехи, очила и други.
В Обединеното кралство, което след Брекзит вече не е длъжно да спазва правилата на ЕС, за първото дете в семейството се изплаща седмична помощ от близо 30 евро. За всяко следващо дете се изплащат близо 20 евро седмично. Пенсионерите получават до 230 евро седмично. Другите средства са по индивидуални програми, като по плана за настаняване на украински бежанци домакините им получават около 400 евро месечно.
Колко помощ дава България на украинските бежанци?
В България украинските бежанци, които са получили временна закрила, могат да ползват същото социално подпомагане като българските граждани. Те имат право и на еднократна помощ в размер на 1578 лева за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. По данни на "Медиапул" през 2024 година тази помощ е отпусната в 142 случая.
В страната продължава да действа и Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица, която осигурява настаняване. От нея се възползват около 9% от украинците в България - предимно възрастни хора и хора с увреждания. През юни Министерският съвет отпусна още 2 милиона лева по нея.
