Международният съд (МС) на ООН в Хага започна разглеждане на потенциалните правни последици от действията и бездействията на държавите, довели до щети, свързани с климатичните промени, причинени от емисии на парникови газове. Това съобщава ДПА, цитирана от БТА.
Малки островни държави и развиващи се страни настояват съдът да признае опазването на климата като международно правно задължение. За тях това не е абстрактна юридическа материя, а въпрос на оцеляване, подчертаха представители на Организацията на африканските, карибските и тихоокеанските държави (ОАКПС). Делото е най-мащабното по рода си досега в историята на съда.
През 2023 г. Общото събрание на ООН възложи на Международния съд да изготви правно становище относно отговорността на държавите, когато с действия или бездействие причиняват значителни щети на климатичната система и околната среда.
Особено внимание се обръща на малките островни развиващи се държави, които, поради своята географска уязвимост и ниво на развитие, страдат най-силно от негативните последици на климатичните промени.
Правното становище на съда няма обвързващ характер, но експерти отбелязват, че може да има значително влияние върху глобалната климатична политика и интерпретацията на международните задължения в тази сфера.
В рамките на делото представители на 98 държави и 12 международни организации представиха своите становища пред състава от 15 съдии в Хага.
Големите икономики, сред които САЩ и Китай, двете страни с най-висок принос към глобалните емисии на въглероден диоксид, отхвърлиха налагането на правни задължения, които надхвърлят съществуващите международни договори. Те се позовават основно на разпоредбите на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата и Парижкото споразумение.
