Изглежда, че Кремъл се опитва да заложи на перспективата за двустранни преговори със САЩ за контрол на въоръженията, за да издейства от тях превантивни отстъпки във връзка с войната в Украйна.
Това се посочва в анализа на Института за изследване на войната (ISW).
На 9 юни говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отговори на въпрос относно прекратяването на мораториума на Русия върху разполагането на ракети със земно базиране, забранени по силата на Договора за ядрените сили със среден обсег.
Гласът на Путин подчерта, че Русия запазва "свободата на действие" - отразявайки твърдението на руския заместник-министър на външните работи Сергей Рябков от 7 юни, че "едностранният мораториум" на Русия върху разполагането на такива ракети е към своя "логичен край".
На 9 юни Рябков заяви, че Русия и Съединените щати се нуждаят от "надеждна ... военно-политическа основа", за да възобновят преговорите за контрол на въоръженията, и че САЩ трябва да са готови да зачитат "основните интереси" на Русия, за да нормализират двустранните отношения.
Рябков заяви, че действията на Съединените щати по отношение на войната в Украйна могат да покажат сериозността на намеренията на Белия дом да подобри отношенията си с Русия. На 9 юни руският външен министър Сергей Лавров заяви още, че Кремъл ще бъде готов да възобнови преговорите за стратегическа стабилност със Съединените щати, когато дискусиите ще бъдат на равни начала.
Служители на Кремъл изглежда твърдят, че готовността на Русия да участва в бъдещи преговори със САЩ за контрол на въоръженията зависи от това дали Русия ще получи превантивни отстъпки от САЩ във връзка с войната в Украйна. Русия наруши по-специално Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег, като разработи, изпита и разположи ракети със среден обсег, което накара Съединените щати да преустановят участието си в договора през февруари 2019 г.
В началото на 2025 г. ISW оцени, че Русия използва икономически стимули, които не са свързани с войната в Украйна, за да изтръгне отстъпки от Съединените щати относно войната в Украйна, а използването от Русия на стимули, свързани с преговорите за контрол на въоръженията, изглежда е последната проява на тези общи усилия.
Западните служители по сигурността продължават да смятат, че Русия се готви за продължителна конфронтация с НАТО. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви на 9 юни, че по оценки на разузнаването Русия ще произведе 1500 танка, 3000 бронирани машини и 200 ракети "Искандер" през 2025 г.
Не е ясно дали тези оценки за производството на превозни средства се отнасят само до производството на нови превозни средства в Русия или включват и превозни средства от руските запаси от съветската епоха, които Русия обновява. Рюте заяви, че Русия си сътрудничи с Китай, Северна Корея и Иран и че Москва възстановява своите сили с китайски технологии.
Марк Рюте обяви, че на 5 юни министрите на отбраната на държавите от НАТО са се договорили да увеличат разходите за противовъздушна и противоракетна отбрана с 400%, за да се защитят от мащабни удари с дронове и ракети като тези, които Русия нанася срещу Украйна.
Рюте също така заяви, че Москва може да бъде способна да започне военни операции срещу НАТО в рамките на пет години.
ISW оценява, че не е необходимо Русия да възстановява силите си до нивата отпреди 2022 г., преди да представлява заплаха за държавите от НАТО, и може да започне военни операции срещу държава от НАТО преди 2030 г.
