Изкуственият интелект може да се окаже неочакван източник на доказателства за технологичните зависимости между САЩ и Китай. Ново изследване на американския изследовател Уил Депю показва, че е възможно да се установи какъв графичен процесор е използван при първоначалното създаване на даден AI модел чрез анализ на неговите математически параметри. Откритието е особено значимо, защото в шест модела на четири водещи китайски компании са открити характерни следи от най-новото поколение ускорители Blackwell на NVIDIA – технология, чийто износ за Китай е подложен на строги американски ограничения.
Докладът, публикуван на 12 ноември от Уил Депю в платформата Unemployment Labs, поставя нов въпрос пред американските институции: възможно ли е контролът върху износа на високотехнологични чипове вече да се осъществява не само чрез проследяване на физическите доставки, но и чрез анализ на продуктите, създадени с тях?
Как изкуственият интелект издава чиповете, с които е създаден
В основата на откритието стои особеност в начина, по който се създават невронните мрежи. Преди началото на обучението им милиардите параметри, известни като тегла, получават начални стойности чрез алгоритъм за генериране на псевдослучайни числа.
Тези стойности не са напълно произволни. Те се генерират по определен математически алгоритъм, като разпределението им в паметта зависи и от архитектурата на използвания графичен процесор. Различните GPU конфигурации имат различен брой изчислителни блокове, което променя начина, по който началните стойности се разпределят между параметрите на модела.
Според Депю част от този първоначален цифров отпечатък може да се запази дори след продължителното обучение на невронната мрежа.
Това означава, че публикуваните тегла на един модел могат да съдържат информация за хардуера, върху който са били генерирани първоначалните им стойности. Изследователят нарича подхода „checkpoint forensics“ – дигитална криминалистика на моделите с изкуствен интелект.
Депю е анализирал приблизително шест трилиона възможни комбинации от начални стойности и хардуерни конфигурации. След това е сравнил получените резултати с публично достъпните параметри на различни AI модели.
При DeepSeek-V4-Flash той е успял да възпроизведе 445 цели реда от първоначалните тегла с абсолютно съвпадение на битово ниво, използвайки реален ускорител NVIDIA Blackwell B300. Проверка с по-стария H100 не е дала същия резултат.
Допълнителна проверка е направена и с модела Kimi K3, чиито запазени начални стойности са възпроизведени чрез нает GB200.
Така изследването преминава отвъд статистическите предположения и предлага практически тест за установяване на хардуерната конфигурация.
Шест китайски AI модела с отпечатък от Blackwell
Най-съществената част от доклада е идентифицирането на шест модела, разработени от четири китайски технологични компании.
Сред тях са:
- DeepSeek-V4-Flash и DeepSeek-V4-Pro на DeepSeek;
- Kimi K3 и Kimi K3.1-Pro на Moonshot AI;
- MiniMax-M3 на MiniMax;
- Ling-3.1-flash на Ant Group.
Според анализа два от моделите съответстват на конфигурации B200/B300, а останалите четири – на GB200/GB300 от поколението Blackwell.
Особено интересно е сравнението с по-старите поколения модели на същите компании. Предишните версии на DeepSeek и Moonshot AI показват характерни следи от поколението Hopper, докато по-новите разработки вече съответстват на архитектурата Blackwell.
Това очертава промяна в използвания хардуер през 2026 г.
Авторът на изследването посочва, че методът му е бил проверен и спрямо 24 модела, за които разработчиците предварително са обявили какъв хардуер са използвали. Резултатите съвпадат с публично декларираната информация във всички тези случаи.
Това е важна проверка на надеждността на подхода, макар че не означава, че той може да бъде приложен успешно към всеки съществуващ AI модел.
За какви инвестиции става дума
Депю прави и приблизителна оценка на изчислителните ресурси, необходими за създаването на най-големите модели.
Според неговите изчисления обучението на Kimi K3 може да е изисквало около 4500 ускорителя Blackwell, а DeepSeek-V4-Pro – приблизително 3000. Общата оценка за петте основни обучителни процеса достига около 12 000 Blackwell GPU.
При приблизителна цена от 70 000 долара за един ускорител това означава, че само най-големите изчислителни клъстери могат да представляват инвестиция от стотици милиони долари.
Тези числа обаче трябва да се разглеждат като оценки, а не като установени факти. Самият автор предупреждава, че те зависят от допускания за продължителността на обучението, ефективността на използвания хардуер и количеството обработени данни. Не всички тези параметри са публично известни.
Какво означава това за американските ограничения
Откритието придобива допълнителна тежест заради политиката на Вашингтон за ограничаване на достъпа на Китай до най-модерните американски технологии.
Blackwell е едно от най-важните технологични поколения на NVIDIA и е в основата на изграждането на мощни центрове за обработка на данни и обучение на големи езикови модели.
Американските ограничения върху износа на определени версии на тези ускорители за Китай са част от по-широката стратегия за запазване на технологичното предимство на САЩ в областта на изкуствения интелект.
Тук обаче има съществена подробност: установяването на хардуерен отпечатък не доказва къде физически са се намирали чиповете.
Възможно е китайските компании да са използвали изчислителни мощности в центрове за данни извън страната. Самото наемане на подобни ресурси в чужбина не означава автоматично нарушение на американските ограничения.
Освен това анализът установява преди всичко хардуера, използван за първоначалното генериране на теглата. Той не доказва, че целият последващ процес на обучение е протекъл върху същите ускорители.
Това са важни ограничения, които не омаловажават откритието, но определят границите на неговото доказателствено значение.
Над 3 млрд. долара в китайски проекти, свързани с ограничени чипове на NVIDIA
Паралелно с техническото изследване Reuters публикува на 13 ноември разследване, което показва мащаба на китайските инфраструктурни проекти, зависими от технологиите на NVIDIA.
Според агенцията анализът на над 150 обществени поръчки, инвестиционни планове, строителни договори и корпоративни документи разкрива проекти за центрове за обработка на данни и изчислителна инфраструктура на стойност над 23 млрд. юана, или приблизително 3,2 млрд. долара.
Проектите са разположени както в големите технологични центрове на китайското крайбрежие, така и във вътрешността на страната.
Това показва, че въпреки американските ограничения търсенето на високопроизводителни ускорители NVIDIA остава значително. Reuters отбелязва и че китайски компании активно търсят възможности да осигурят изчислителни мощности на NVIDIA извън Китай, за да намалят риска от бъдещо затягане на ограниченията.
Двете линии на информацията се допълват: техническото изследване предлага начин да се установи произходът на началните параметри на AI моделите, а журналистическото разследване показва колко големи са икономическите интереси, свързани с достъпа до подобна инфраструктура.
Оставката на Дженсън Хуанг и кризата около NVIDIA
Всичко това се случва в момент, когато самата NVIDIA е изправена пред сериозна криза на корпоративно и политическо равнище.
На 12 ноември компанията официално обяви, че нейният съосновател и дългогодишен главен изпълнителен директор Дженсън Хуанг напуска поста си и борда на директорите. Финансовият директор Колет Крес поема временно ръководството на компанията.
Оставката идва след разразил се скандал около личните отношения на Хуанг с жена, за която американски разузнавателни служби подозират връзки с китайското разузнаване. Случаят предизвика допълнително внимание към контактите на ръководството на NVIDIA с китайски бизнес структури и към потенциалните рискове за сигурността.
Важно е да се подчертае, че подозренията за шпионаж не са равнозначни на доказано участие в разузнавателна дейност. Според публикациите на Reuters американските власти все още не са установили окончателно дали жената е действала като агент на Китай.
Случаят обаче вече има отражение върху политическия дебат във Вашингтон за достъпа на китайските компании до американски технологии.
Така оставката на Хуанг и новото изследване на Депю се оказват част от една по-голяма картина – нарастващото напрежение около контрола върху изчислителните ресурси, които определят развитието на изкуствения интелект.
Нов етап в технологическото съперничество между САЩ и Китай
Досега контролът върху износа на високотехнологични чипове се основаваше основно на проследяване на доставки, посредници, компании, договори и физически местоположения на оборудването.
Откритието на Депю предлага различен подход. Вместо да се проследява движението на самия хардуер, може да се анализира неговият цифров отпечатък в продуктите, създадени с него.
Това не решава автоматично проблема с контрола върху износа, но добавя нов инструмент към възможностите за технологично разузнаване. Ако методът бъде независимо възпроизведен и приложен в по-широк мащаб, той би могъл да помогне за установяването на хардуерни зависимости, които досега са оставали скрити.
За Китай ситуацията създава и допълнителен стимул да ускори развитието на собствени процесори и изчислителни системи. Колкото по-голяма е зависимостта от американски технологии, толкова по-сериозен е рискът от политически и икономически ограничения.
Възможно е именно натискът за ограничаване на достъпа до най-модерните ускорители да ускори прехода към местни технологични решения.
Така се оформя един от големите парадокси на технологическата война между Вашингтон и Пекин: мерките, предназначени да забавят китайския напредък в изкуствения интелект, могат едновременно да стимулират изграждането на независима китайска технологична екосистема.
А новото изследване показва, че в тази надпревара дори математическите параметри на една невронна мрежа могат да се превърнат в доказателство за технологичния произход на системата.
Изкуственият интелект вече не е само продукт на тази глобална конкуренция. Той постепенно се превръща и в инструмент за разкриване на нейните скрити зависимости.
Източници: Unemployment Labs, Reuters
