Кой е особено податлив на дезинформацията в интернет? Германският институт "Макс Планк" е провел изследване по темата, в рамките на което са били анализирани данните от 31 експеримента, осъществени в САЩ между 2006 и 2023 година с 11 500 участници. Най-неочакваният извод, направен от учените, е следният: че хората с по-високо образование са точно толкова податливи на фалшиви новини, колкото и останалите.
Защо учените се интересуват от този проблем? Почти пет милиарда души в света получават информация и новини от социалните мрежи. Влиянието на дезинформацията, особено по време на предизборни кампании и на избори, предизвиква сериозни опасения у мнозина. Изследванията по въпроса са много, но и до днес няма ясен отговор кой е най-податлив на дезинформация. Затова от берлинския Иститут за човешко развитие "Макс Планк" са направили анализ на наличните данни от САЩ, за да установят влиянието върху възприемането на дезинформациите в интернет на фактори като възрастта, образованието, пола, политическата позиция, аналитичните способности и т.н.
Образование, възраст, политически пристрастия
Учените стигат до извода, че образователното равнище няма съществено влияние върху способността да бъдат различени достоверните и лъжливите информации. Това противоречи на разпространеното убеждение, че по-образованите хора са по-малко податливи на дезинформация, най-вече поради това, че висшето образование допринася за критичното мислене.
Изследователите са проверили и предположенията за влиянието на възрастта върху възприятието на дезинформацията. И макар да се смята, че възрастните по-лесно се поддават на фейкове, анализът на учените установява, че всъщност те показват по-добри резултатите в разпознаването на правдиви и лъжливи заглавия, отколкото младата аудитория. По-възрастните са проявили и по-скептичен подход спрямо оценките на заглавията от гледна точка на дезинформацията.
Що се отнася до влиянието на политическите възгледи, учените от "Макс Планк" стигат до следния извод: републиканците са по-податливи на дезинформацията от демократите. Републиканците са били и по-малко точни в оценката си за качеството на новините във връзка с достоверността на информацията, докато демократите са били по-скептични.
Като цяло – колкото по-високи са аналитичните способности на човека, толкова по-критична е неговата оценка за достоверността на информацията. И още един извод, до който са стигнали учените: хората вярват повече на новините, които отговарят на техните политически възгледи. Този феномен е известен като "партийно предпочитание", т.е. става дума за склонност към потвърждението на собствената гледна точка.
Оказва се обаче, че хората с по-развито аналитично мислене са по-податливи на потвърждението на предпочитанията си. Тази тенденция е известна като "мотивиран размисъл" – когнитивен процес, при който аналитичното мислене работи срещу преценката на индивида, за да защити неговите съществуващи убеждения, ценности или политически възгледи.
Младите имат дефицити в оценката на информацията
В направения анализ като най-важен фактор се определя начинът, по който се научава дадена информация. Казвайки, че вече са виждали заглавието на определена новина, анкетираните вярвали, че това е истина. Т.е. колкото по-често им попадала една или друга новина, толкова повече се е повишавала достоверността ѝ в техните очи. Този извод потвърждава опасността от масираното разпространение на фейкове, особено в социалните мрежи.
През 2024 година дезинформацията и лъжливата информация за първи път са се оказали на водещо място в списъка с най-големите краткосрочни глобални рискове в света. Затова и изследването на учените от "Макс Планк" е изключително актуално.
Най-вече във връзка с все по-голямото разпространение на десния популизъм, от дружеството "Макс Планк" подчертават и необходимостта от повишаване на медийната грамотност и от засилване на аналитичните способности. Както изтъкват учените, именно младото поколение, израснало с новите технологии, проявява дефицит в разпознаването на лъжливите сведения. За германските учени е важно да бъде привлечено вниманието към проблема с дезинформацията и да се повиши осведомеността на населението по отношение на заплахите от фейкове.
Автор: Марина Юнг
