Една много показателна диаграма, която взех от профила на Umud Shokri. Ако през 2017 г. Иран е имал сравнително добре диверсифициран нефтен износ, то през 2023 г. над 90% от ирански петрол отива в Китай., 7 процента в Сирия, като най-куриозни са 2-та процента, изнасяни за Венецуела - държавата, която е на първо място в света по размер на нефтените запаси.
Защо се стигна до тази почти пълна зависимост на Иран от Китай?
Това коментира във "Фейсбук" Пламен Димитров.
Заради това, че Тръмп през 2018 г. извади САЩ от сделката за иранската ядрена програма и американските санкции срещу Техеран бяха затегнати на няколко пъти. Санкции на ЕС срещу иранския петрол няма, но предполагам, че европейците бягат от политическия риск, а и заради американската финансова примка около Иран, те вероятно няма как да се разплащат, ако евентуални купят петрол от иранците.
При това положение е логично да се предположи, че Китай има огромно влияние върху Иран, включително върху решението на Техеран да доставя дронове и ракети на Русия, а също и върху остротата, с която иранците ще атакуват Израел.
Правя уговорката, че на диаграмите са указани крайните дестинации на иранския петролен износ, иначе по документи половината от иранския нефт отива в Малайзия, откъдето се преоформя като малайзийски износ за Китай.
