В тазгодишния доклад на "Репортери без граници" Сърбия е класирана на 91-во място по индекса за свобода на медиите, съобщава регионалната телевизия N1. В публикувания днес доклад, на Световния ден на свободата на печата, за Сърбия се посочва, че правната рамка във връзка със свободата на медиите е солидна, но журналистите са изложени на политически натиск. В доклада се казва още, че проправителствените медии в Сърбия разпространяват руска пропаганда, както и че Сърбия отбелязва най-голям спад за региона на Балканите и Европейския съюз - с 12 места. В доклада за Сърбия се посочва, че качествената журналистика, която разследва престъпления и корупция, е застрашена от фалшиви новини и пропаганда, пише белградският вестник " Данас".
Журналистите в Сърбия са заплашени от политически натиск, а извършените срещу тях престъпления остават ненаказани, се посочва в доклада на "Репортери без граници". С повече от 2500 медии, регистрирани в страната, медийният пазар е силно фрагментиран. Сред най-влиятелните медии са обществената телевизия RTS и независимата телевизия N1, както и няколко таблоида, отбелязват от "Репортери без граници".
Разследващата журналистика има ограничена публика, защото може да се види само онлайн и в няколко независими медии. Въпреки че беше забранен от ЕС като част от санкциите, наложени в отговор на руската инвазия в Украйна, руският пропаганден телевизионен канал RT (бивш Russia Today) съобщи през ноември 2022 г., че стартира секция на сръбски език, наречена RT Balkan, се отбелязва в доклада.
В силно поляризиран политически климат, според оценката на "Репортери без граници", журналистите в Сърбия редовно са изложени на политически атаки, подстрекавани от членове на управляващия елит. Нито политиците, нито институциите, включително Регулаторният орган за електронни медии (REM), който се състои предимно от лица, назначени от правителството, не пожелаха да поправят ситуацията. Освен това журналистите, които са критични към управляващата партия, имат ограничен достъп до интервюта с държавни служители и обществена информация, се посочва още в доклада.
Макар Сърбия да има някои от най-напредналите медийни закони, с конституция, гарантираща свободата на изразяване, журналистите често работят в рестриктивна среда, включително в самоналожена цензура, отбелязват от "Репортери без граници".
Повечето медии генерират приходи от реклами и непрозрачни публични субсидии. Достъпът до двете се контролира до голяма степен от управляващия елит и е лишен от обективност, се посочва в доклада.
Сръбските журналисти все още са далеч от чувството, че са защитени. Това се подкрепя от факта, че много сериозни атаки срещу журналисти остават неразкрити, като убийството на Славко Чурувия през 1999 г., заключава докладът.
Що се отнася до страните от региона, Република Северна Македония е на 38-мо място в списъка, следвана от Черна гора. Хърватия е на 42-ра позиция, Словения - на 50-та, а Косово - на 56-а. Босна и Херцеговина е 64-та в световната класация според индекса за медийна свобода, а Албания е на 96-то място.
В списъка има 180 държави, като първа е Норвегия, а последна Северна Корея, отбелязва вестник "Данас".
