Тя се казва Руслана, на 19 години е. Преди година доброволно се включва в защитата на Украйна срещу руските терористи.
Работи в комуникационно звено. На 10 февруари Руслана е сериозно ранена и кракът ѝ трябва да бъде ампутиран. Но няма куршум, бомба или мина, който може да отнеме нейния дух.
Руслана Данилкина, след пристигането си на фронтовата линия, започва работа като оператор, получавайки и предавайки информация за пристигащи боеприпаси, движение на техника, пехота и авиация. Освен това тя помага за приемането на пострадали войници и предаването им на лекарите.
На 10 февруари 2023 г., когато в Украйна е обявена въздушна тревога, снаряд удря автомобила, в който се движи 19-годишната украинка. Руслана има късмет, че веднага е транспортирана в болница, където медиците спасяват живота ѝ.
Тя е в състояние на шок и не иска да живее. В първите два дни в болницата не спира да плаче. „Страхувах се, че светът няма да ме приеме, че ще ме гледат като инвалид, от който няма полза“, споделя тя. Освен това изпитва непоносима болка. С помощта на най-близките си хора обаче тя отново намира смисъл в живота. Тя решава да се бори и да стане пример за всички хора, които като нея са загубили част от себе си в тази война. Да покаже, че може да е пълноценна. И отново щастлива. В момента се лекува в Одеса, а близките ѝ събират средства за модерна и качествена протеза. Руслана споделя, че голямата ѝ мечта е отново да се върне във въоръжените сили, за да помогне на ЗСУ в битката срещу терористите.
Това е само една от многобройните истории, показващи високия морал, дух и желание за свобода на украинския народ. Терористите искат с ракети, разрушения, терор и бомбардировки да победят в тази война. Но това никога няма да се случи. Защото за украинците най-страшни са оковите, а не окопите. Те никога няма да изгубят свободата си.
Снимки: KOSTIANTYN & VLADA LIBEROV
