Адвокатът от Санкт Петербург Иван Павлов, който е основател на независимото обединение на юристи и журналисти „Команда 29", трябваше да напусне Русия, след като бе обвинен в разгласяването на следствена тайна. Той е работил по редица важни дела, свързани с въпросите на държавната тайна, бил е и адвокат по делото за забрана на структурите на Навални.
Може ли да се говори за съдебна справедливост в днешна Русия? Имат ли възможност адвокатите да вършат работата си?
И. Павлов: Имаше времена, когато можеше да се разчита на справедливост в съдилищата. Периодът от началото на 1990-те до първите години от новото хилядолетие бе период на романтична демокрация. След това между 2005-а и 2010-а Владимир Путин започна да обновява съдийския състав - местата на съдиите бяха заети от помощник-съдии, секретари на съдебни заседания, от много послушни хора, верни на системата. Днес тези хора вече са окупирали цялата съдийска колегия и тя вече не работи според закона, а изпълнява указания, които ѝ се спускат - даже от телевизора.
Що се отнася до адвокатите, те сега са никой, но и преди никой не ги слушаше. В работата си по-рано, освен да се опираме на закона, можехме да се възползваме и от публичността - без да разкриваме държавни тайни разказвахме на обществеността какво става зад закритите врати, разкривайки абсурда и нарушенията на човешките права, извършвани в атмосфера на секретност. Например във връзка със случая на няколко жителки на Сочи, обвинени в държавна измяна заради есемеси. Историята е още от 2008-а година, когато жените видели през града да минава натоварена с военна техника влакова композиция. Шест години по-късно - през 2014-а - всички тези жени бяха издирени, арестувани и обвинени в държавна измяна. Бяха осъдени на дълги години затвор, защото някои експерти открили в тези есемеси държавната тайна на ядрената супердържава, сместена в 70 знака. Успяхме с помощта на гласността да им помогнем, след като на пресконференция журналист зададе на Путин въпрос за тяхната вина. Той трябваше някак да реагира и в крайна сметка те бяха помилвани.
Един от най-забележимите шпионски процеси напоследък е делото на журналиста Иван Сафронов, обвинен в държавна измяна под предлога, че предавал секретни данни на чуждестранните спецслужби. Той вече е осъден, но какво можете да ни кажете за това дело?
И. Павлов: Делото е уникално, а Иван е уникален човек, направо герой. Дори и следователят беше наясно, че в случая на може да става и дума за държавна измяна - задържаха го само, за да издаде източниците си. Знаейки, че не е виновен, му предложиха просто да направи признание и така да получи минимално наказание - предлагаха му седем години. Иван каза „не". Така защити професионалните си права, правото да запази журналистическата тайна, своите източници. Но той ще излезе след няколко години - ясно е, че е заложник на един човек.
Как така ще излезе, след като срокът на наказанието му е 22 години? Още повече, че сега се води война.
И. Павлов: Много неща зависят от изхода на тази война и от това колко време ще продължи. Защото говорим за един човек с неголяма група около себе си - хунта престарели чекисти, взели в плен цялата страна и започнали кърваво клане в центъра на Европа. Те няма да останат дълго на власт - по естествени причини. И сега много хора по света искат смъртта на този човек. Той би могъл поне да се простуди.
Сафронов ще излезе, защото Путин ще умре?
И. Павлов: Ще излезе не само Сафронов. Има толкова заложници на този човек, че стига да си отиде, следващият лидер няма да може да удържи тази маса политически затворници зад решетките.
А смятате ли, че може да се стигне до съд срещу Путин в Хага?
И. Павлов: Дори Путин вече да го няма, трябва да има съд. По-скоро международен, защото събитията, които се случват сега, не предполагат взимането на решение в рамките на една страна - нужен е международен трибунал.
Автор: Константин Егерт
