На 21 април 753 г. пр.Хр. според традицията е основан Вечният град Рим. Негови създатели са Ромул и Рем, синовете близнаци на весталката Рея Силвия и бог Марс.
Според митологията тя била принудена да се посвети на богинята Веста и да се обрече на безбрачие и девственост от чичо си Амулий, който свалил от престола на град Алба Лонга баща ѝ Нумитор и искал да си гарантира липса на съперници. Тя обаче била обладана от Марс и родила близнаците. Амулий наредил на слуга да убие бебетата, но той се смилил над тях и ги пуснал в кошница по река Тибър.
Децата били открити от речния бог Тиберин и закърмени от вълчица, а впоследствие отгледани от пастира Фаустул. След като възмъжали, Ромул и Рем убили Амулий и върнали на трона дядо си Нумитор, след което поставили основите на ново селище на хълма Палатин.
Датата 21 април 753 г. пр. Хр. дължим на Варон, а цялата история е разказана най-подробно от римския историк Тит Ливий. Според неговия разказ Рем необмислено прескочил недовършената градска стена, което се считало за лоша поличба, и Ромул побързал да го убие, за да не предизвиква съдбата.
Съжалявайки за деянието си, после той нарекъл града Рим (Romа), а себе си обявил за негов пръв цар. Ромул привлякъл жители, като поканил и приемал бегълци, престъпници убийци и избягали роби.
Много бързо градът се разширил върху още четири от седемте хълма в района Капитолий, Авентин, Целий и Квиринал. За да попълнят предимно мъжкото население на града с жени, римляните отвлекли много жени от съседния град Сабин, а скоро и го покорили.
Ромул управлявал 38 години, а краят му е толкова свръхестествен, колкото и началото на управлението му - той просто изчезнал безследно, или поне така твърди Плутарх. Според други източници той е бил убит от Сената.
