Франция е останала сляпа за подготовката на геноцида на тутсите в Руанда през 1994 г. и носи тежка и смазваща отговорност за трагедията, гласят изводите в доклад на комисия от историци. Дългоочакваният доклад, представен на френския президент Еманюел Макрон, изтъква в заключенията си провала на Франция в Руанда между 1990 и 1994 г. и това, че е останала сляпа за плъзгащия се към геноцид расистки, корумпиран и агресивен режим на президента хуту Жувенал Хабяримана. Това става, въпреки сигнали, идващи от Кигали, Кампала и Париж, уточнява докладът. В него обаче се подчертава, че не е доказано, че Париж е бил "съучастник" в геноцида, отнел по данни на ООН живота на най-малко 800 000 души между април и юли 1994 г.
Документът изтъква ключовата отговорност на тогавашния президент социалист Франсоа Митеран в тази политика. В доклада на 14-те историци се казва, че съобразяването с властта в Руанда е произтичало от волята на държавния глава и президентската институция. В продължение на 2 години историците са прегледали десетки хиляди френски архивни единици. Авторите подчертават, че Митеран е поддържал силна, лична и пряка връзка с Хабяримана.
Тази връзка, заедно с етническия прочит на ситуацията в Руанда, оправдават доставката значителни количества оръжия и муниции за режима на Хабяримана, както и голямото участие на френски военни във формирането на правителствените руандийски въоръжени сили.
Докладът осъжда също съществуването на нерегламентирани административни практики, паралелни комуникационни връзки и дори командване, заобикаляни правни процедури и действия за сплашване при осъществяването на политика, определяна по същество от Елисейския дворец и кръга, близък до Митеран.
По време на самия геноцид Франция бавно скъсва с носещите отговорност лица и продължава да смята за най-голяма заплаха Руандийския патриотичен фронт на тутсите, сложил край на геноцида, посочват историците.
Франция реагира късно с военно-хуманитарната операция "Тюркоаз" през август 1994 г. Тя помага за спасяването на живота на много хора, но не и на огромното мнозинство тутси в Руанда, избити през първите седмици на геноцида.
Въпреки че отношенията между Париж и Кигали се успокоиха през 2017 г. с идването на власт на президента Макрон, ролята на Франция в Руанда, дълго време обвинявана от Кигали в "съучастие" в геноцида, остава експлозивна тема вече 25 години. Тя е и обект на бурен и емоционален дебат между изследователи, университетски преподаватели и политици.
Комисията, председателствана от историка Венсан Дюклер, беше създадена през 2019 г. от президента Макрон, които има желание да бъде постигнат напредък по чувствителни въпроси.
