На 4 ноември 1956 г. Съветският съюз започва мащабна военна операция срещу Унгарското въстание. Танкове и войници навлизат в Будапеща, за да възстановят контрола на комунистическата власт, а уличните боеве продължават още няколко дни.
В 5:20 часа сутринта министър-председателят Имре Наги съобщава по радиото за чуждестранната военна намеса. „Нашите войски се сражават. Правителството е на мястото си“, заявява той в кратко обръщение. Малко по-късно Наги и негови сътрудници намират убежище в югославското посолство в Будапеща.
От протест до въоръжено въстание
Събитията започват на 23 октомври 1956 г., когато студенти и граждани излизат по улиците на Будапеща с искания за политически свободи, по-демократична система и прекратяване на съветското влияние. Недоволството бързо се разраства и прераства във въоръжена съпротива срещу държавната сигурност и съветските части, разположени в страната.
На 24 октомври Имре Наги отново поема поста министър-председател. Той се опитва да успокои обстановката и започва преговори за изтегляне на съветските войски. На 1 ноември обаче обявява неутралитета на Унгария, заявява оттеглянето ѝ от Варшавския договор и отправя апел към Организацията на обединените нации за международна подкрепа.
Танкове срещу барикади
Съветската операция на 4 ноември е извършена с тежко въоръжение и значително военно превъзходство. В Будапеща се водят боеве около площад „Сена“, Корвинския пасаж, площад „Блаха Луиза“, Обуда и други квартали. Въстаниците използват леки оръжия, самоделни взривни устройства и коктейли „Молотов“, но не успяват да спрат настъплението.
Според различни исторически справки последните организирани огнища на съпротивата са сломени между 10 и 11 ноември. Библиотеката на Конгреса на САЩ посочва 11 ноември като край на боевете, докато други обобщения определят 10 ноември като дата на съветската победа.
Жертви, бежанци и репресии
Около 2500 унгарци загиват по време на въстанието, а близо 200 000 души напускат страната. Значителна част от тях преминават през границата с Австрия, която приема основната бежанска вълна. Броят на жертвите се посочва различно в отделни източници, като някои оценки достигат до около 3000 загинали унгарци.
След потушаването на въстанието на власт идва подкрепяното от Москва правителство на Янош Кадар. Започват арести, съдебни процеси и екзекуции на участници в съпротивата. Имре Наги е задържан след напускането на югославското посолство, осъден за държавна измяна и екзекутиран на 16 юни 1958 г.
Поражението на въстанието затвърждава съветския контрол над Унгария, но същевременно се превръща в един от най-ярките символи на съпротивата срещу комунистическата система в Източна Европа. След края на комунизма Унгария обявява 4 ноември за Ден на национален траур в памет на загиналите и жертвите на последвалите репресии.
Източници: history.com, time.com
