Вечерта на 9 август 1928 г. в Истанбул Мустафа Кемал Ататюрк взема тебешир и показва пред публика новите букви, с които Турция ще пише занапред. Само няколко месеца по-късно промяната вече е закон: на 1 ноември Великото народно събрание приема Закон №1353 за приемането и прилагането на турските букви.
Така османската турска писменост, основана на арабската графика, е заменена с азбука на латинска основа. Съвременната турска азбука съдържа 29 букви. Към латинските знаци са добавени Ç, Ğ, I, İ, Ö, Ş и Ü, които отразяват особеностите на турското произношение. Q, W и X не са включени.
Историческият момент често се определя като въвеждане на нова азбука от Ататюрк, но формално решението е взето от турския парламент. Президентът е политическият двигател на реформата и лично я представя пред гражданите. В изказване в Истанбул той заявява: „Нашият хармоничен и богат език ще се изрази чрез новите турски букви.“
Преходът е разписан по месеци
Промяната не остава само на страниците на закона. От 1 декември 1928 г. турските вестници, списания, публични надписи, табели и други печатни материали трябва да използват новите букви. От 1 януари 1929 г. това изискване се разпростира и върху книгите. За част от официалните и частните документи е оставен по-дълъг преходен срок, който приключва през юни 1930 г.
Ататюрк обикаля страната с преносима дъска и лично показва как се изписват буквите. Уроци се провеждат в училища, по площади и на други обществени места. Целта е реформата да бъде приложена за кратко време не само в администрацията, но и в ежедневието на хората.
Промяна на писмеността и връзката с османското минало
Османската азбука използва арабски букви, но не е напълно приспособена към звуковата система на турския език. Османският писмен език съдържа и значителен брой арабски и персийски думи и изрази, което прави четенето и писането трудни за голяма част от населението. Новата система е замислена така, че връзката между звук и буква да бъде по-ясна.
Реформата е част от по-широката програма на Ататюрк за изграждане на модерна турска държава след основаването на републиката през 1923 г. Наред с промяната на азбуката тя включва преобразувания в образованието, правото, календара, облеклото и държавните институции. Смяната на писмеността с латинска азбука е определяна като един от най-видимите знаци на скъсването с османския период.
Последицата е двойна. Новите поколения започват да четат и пишат с азбука, която и днес се използва в Турция, но достъпът до огромния корпус от османски книги, вестници и документи вече изисква специално обучение или транслитерация. Така реформата от 1928 г. променя не само буквите, а и начина, по който турското общество се отнася към собственото си минало.
Източници: theguardian.com, history.com, trtworld.com
