Мирният процес между Русия и Украйна е в застой, докато бойните действия продължават, а Киев и европейските му партньори се опитват да изработят общо предложение към Вашингтон. Според анализ на CNN, публикуван от УНИАН, преговорите се развиват по два паралелни сценария: Украйна и Европа търсят приемлив формат за споразумение, а Москва предлага на САЩ икономическо сътрудничество, като едновременно продължава военните действия.
В контактите участват специалният пратеник на президента Доналд Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Кушнер. След разговорите в Осло на 20 октомври Уиткоф се очаква да разговаря с руския президент Владимир Путин. Какви конкретни предложения ще представи американската страна, не е обявено.
Донбас остава основният спор
Основната пречка пред споразумение остават условията на Кремъл. Москва настоява Украйна да предаде останалата под неин контрол част от Донбас без нови бойни действия. Русия от години поставя и други изисквания - демилитаризация на Украйна, отказ от членство в НАТО и промяна на ръководството в Киев.
Киев не приема териториални отстъпки като път към мира. Подконтролните на Украйна райони в Донецка област имат ключово стратегическо значение, тъй като прикриват направленията към централната част на страната.
Според оценка, цитирана от държавния секретар на САЩ Марко Рубио, Русия контролира 89% от Донецка област. Той заяви, че украинската страна разглежда останалата територия като последна отбранителна линия.
„Оттам пътят към Киев е пряк“, заяви Рубио, цитирайки оценката на украински и американски военни стратези.Краматорск, Славянск, Доброполе и Константиновка продължават да бъдат подложени на руски удари с дронове и планиращи авиобомби. Гражданският живот в тези градове е силно ограничен. По думите на Рубио Русия използва дронове, балистични ракети и атаки срещу енергийната инфраструктура, докато Украйна нанася удари по руски нефтопреработвателни заводи.
Натискът на Вашингтон остава непредвидим
Анализът посочва няколко решения на администрацията на Тръмп, които могат да облагодетелстват Москва. Сред тях са действията, свързани с руския дизел, временното енергийно примирие, ограниченията около сателитната комуникация Starlink и обмена на разузнавателна информация.
Споменават се още забавени доставки на американски ракети за противовъздушната отбрана, призиви към Володимир Зеленски да напусне поста и намаляването на американската финансова подкрепа за Украйна. Все по-голяма част от разходите за военна помощ се поемат от европейските държави.
Подкрепата на САЩ обаче не е напълно прекратена. Зеленски заяви, че очаква положителен отговор от Рубио за системи Patriot и Starlink, а също благодари за възстановяването на обмена на разузнавателни данни.
„Благодарни сме, че обменът на разузнавателни данни със Съединените щати вече работи“, каза украинският президент.Рубио е провел 45-минутен телефонен разговор със Зеленски. Контактът показва, че Вашингтон и Киев запазват диалога въпреки разногласията. На срещите в Осло са обсъждани гаранции за сигурност за Украйна и възможността за тристранни разговори между Тръмп, Путин и Зеленски.
Според CNN промените в курса на Тръмп са свързани не само с преговорите, но и с вътрешнополитически сметки преди междинните избори в САЩ. Междувременно Украйна и европейските ѝ партньори се подготвят за вариант, при който Киев ще трябва да разчита повече на собствените си ресурси, без да прекъсва дипломатическите контакти с Вашингтон.
Източници: unian.net, edition.cnn.com
