Улрих Зигмунд може да стане първият в историята премиер на германска провинция от партията "Алтернатива за Германия" (АзГ). Тридесет и пет годишният политик се превърна в политическа сензация, но какво се крие зад неговата красноречива реторика и усмихнатия му образ?
Зигмунд, който е водещият кандидат на крайнодясната партия АзГ в източната провинция Саксония-Анхалт, се превърна в политическа сензация в навечерието на предизвикващите засилен интерес избори на 6 септември и получи прозвището "най-опасния човек в страната", пише БТА, цитирайки DPA.
Докато мнозина германски политици са обект на гняв и обиди по време на предизборната кампания, Зигмунд това лято привлича все по-големи тълпи, тъй като неговата антиимигрантска партия отбеляза ръст до над 40% подкрепа в социологическите проучвания.
Въпреки че структурата на АзГ в Саксония-Анхалт бе определена за "потвърдено" крайнодясно движение, партията има сериозни шансове да си осигури безпрецедентно абсолютно мнозинство в местния парламент в Магдебург, което ще ѝ позволи да заобиколи "защитната стена" на основните партии.
Това би направило Зигмунд най-младия премиер на германска провинция в историята и първия от крайната десница след Втората световна война.
Където и да отиде 35-годишният политик, опашките са дълги, а привържениците му търпеливо чакат да се снимат с него. Видеоклиповете от предизборните му мероприятия са специално подготвени за социалните мрежи и показват Зигмунд, излъчващ позитивизъм, създаващ чувство за общност и поздравяващ привържениците си с прегръдки или с няколко мили думи.
"Заедно ще си върнем страната", гласи посланието му. Конкретните политики рядко са в дневния му ред. Когато бъде притиснат, той запазва усмивката си и избягва да отговори.
Етикетът "най-опасния човек в Германия", даден му от влиятелното списание "Шпигел" на корицата на августовския му брой, вече се е превърнал в източник на гордост за неговите поддръжници.
Роден през 1990 г., годината на обединението на Германия, Зигмунд не следа в образованието си традиционния път за политиците.
Като юноша той печели пари като сервитьор и работник на строителни обекти, преди да започне стаж като търговец в сферата на износа.
След като придобива бакалавърска степен по бизнес психология и бизнес администрация в университет за дистанционно обучение в Хамбург, Зигмунд по-късно основава бизнес за продажба на ароматизатори за помещения и парфюми.
Член на консервативните християндемократи в младостта си, той бързо преминава към АзГ и влиза в парламента на ниво провинция през 2016 година.
Публичната му популярност се повишава значително по време на пандемията от коронавирус, когато видеоклиповете му в социалните медии, критикуващи мерките за карантина, му печелят стотици хиляди последователи.
След това през 2022 г. той става съпредседател на парламентарната група на АзГ в Магдебург и през май 2025 г. е избран за водещ кандидат за предстоящите избори с над 98% подкрепа от партийните си колеги.
Зигмунд за първи път попадна в центъра на вниманието, след като стана ясно, че е присъствал на скандална среща в Потсдам през ноември 2023 г., на която Мартин Селнер, бивш лидер на крайнодясното "Идентитарно движение", говори за т. нар. "ремиграция" - принудително преселване на имигрантите.
Впоследствие парламентът на провинция Саксония-Анхалт отстрани Зигмунд от поста председател на комисията по социални въпроси.
Той беше замесен и в скандал с непотизъм, който избухна по-рано тази година. Според информация в медиите баща му е получавал над 7500 евро месечно като парламентарен сътрудник на негов партиен колега. Той е един от редицата видни политици от АзГ, чиито роднини са били наети на издръжка от данъкоплатците.
Зигмунд се опита да отклони последвалите критики, като заяви, че партията може да разчита само на хора, на които има доверие. Скандалът изглежда не е направил особено впечатление на избирателите.
Зигмунд и съпругата му Юлия живеят с малката си дъщеря в малкото градче Тангермюнде, разположено на брега на река Елба. В свободното си време той ходи на фитнес. Друго негово хоби е търсенето с металдетектор.
По време на предизборната кампания Зигмунд често се представя за по-умерен от предизвикващата полемики предизборна програма на партията, въпреки че не се дистанцира от радикалните си колеги.
На информационните щандове на пазарните площади и в публичните диалози той създава усещането, че е нужен само "здрав разум", за да се разбере, че настоящата ситуация в Германия по въпроси като миграцията, енергийната политика или обществените медии е силно тревожна.
Няма съмнение, че АзГ се възползва от общественото разочарование от традиционните партии в момент, когато като новият скок на инфлацията, свързан с войната в Иран, само засилва тревогите.
Проучванията сочат, че Зигмунд, който добре умее да използва социалните мрежи, е успял да се възползва от недоволството. И сега неочаквано властта е на една ръка разстояние за него.
