Руските износители на зърно започват да пренасочват все по-големи количества към пристанища на Балтийско море, включително към терминали в балтийските държави, след като украинските атаки с дронове нарушиха търговията през Черно и Азовско море, съобщиха търговци и анализатори пред "Ройтерс".
Русия и Украйна през последните седмици засилиха ударите срещу експортни терминали и кораби, превозващи зърно в Черно море, което доведе до най-сериозните нарушения на търговията в региона от началото на войната преди повече от четири години.
През последния експортен сезон от юли 2025 г. до юни 2026 г. Русия е изнесла през пристанищата на Черно и Азовско море 46,3 млн. тона зърно, или около 90% от целия руски морски износ на зърнени култури. За сравнение, през руските пристанища на Балтийско море са преминали едва около 1 млн. тона.
Сега обаче интересът към северния маршрут рязко нараства. Според източник от сектора заявките за железопътен превоз на зърно към руските балтийски пристанища през настоящия сезон са достигнали 5 млн. тона към 18 август, като по-голямата част от количествата трябва да бъдат доставени през август и септември.
За сравнение, заявките за превози към черноморските пристанища Новоросийск и Туапсе са били за около 6 млн. тона.
Руските компании все по-активно проучват и възможностите за използване на пристанища в балтийските държави, най-вече в Латвия, която е член на Европейския съюз и НАТО.
Въпреки силно влошените отношения между Москва и балтийските страни руски зърнени товари продължават да преминават през техни пристанища. През последния сезон обемът им е бил около 1 млн. тона спрямо 2,5 млн. тона две години по-рано.
"Балтийският регион, северозападът, сега е основният ресурс", заяви ръководителят на консултантската компания "СовЕкон" Андрей Сизов.
По думите му още през септември може да се наблюдава рязко увеличение на доставките както през руските пристанища на Балтийско море, така и през терминалите в балтийските държави.
Председателят на Руския зърнен съюз Аркадий Злочевски прогнозира, че износът на руско зърно през балтийските държави може да достигне между 5 и 6 млн. тона през настоящия сезон. Ако бъдат използвани и естонски пристанища, според него количеството потенциално би могло да достигне дори 10 млн. тона.
Сизов е по-предпазлив и оценява възможния износ през пристанищата на балтийските държави на между 200 000 и 400 000 тона месечно. Това все пак би било приблизително два пъти повече от капацитета, който той очаква да бъде използван през руските балтийски терминали.
Общият капацитет за обработка на зърно в пристанищата на трите балтийски държави надхвърля 18 млн. тона годишно. Тези мощности обаче обслужват и зърно от други европейски държави и не могат да бъдат използвани изцяло за руски товари.
В миналото балтийските държави бяха важни транзитни маршрути за руския износ на петрол и торове. С влошаването на отношенията Москва започна ускорено да развива собствена пристанищна инфраструктура.
След като Русия се превърна в един от най-големите участници на световния пазар на земеделска продукция и в най-големия износител на пшеница, бяха изградени специализирани зърнени терминали във Висоцк и Уст Луга. Зърно може да се изнася също през Санкт Петербург и Калининград.
Общият капацитет на руските пристанища на Балтийско море се оценява на до 7 млн. тона зърно годишно.
Дори след разширяването им обаче северните маршрути не могат напълно да заменят пристанищата на Черно и Азовско море.
Злочевски изчислява, че в най-добрия случай всички останали руски пристанища заедно със сухопътните маршрути могат да поемат едва около половината от количествата, които нормално се изнасят през Черно и Азовско море.
Проблемите с южните маршрути вече оказват натиск върху руския зърнен сектор. Голямата реколта и затрудненият износ създават излишък на вътрешния пазар и натискат цените надолу, докато правителството обсъжда субсидиране на железопътните превози и други мерки за намиране на алтернативни експортни коридори.
