Британското правителство неофициално призна, че европейската военна инициатива, известна като „Коалиция на желаещите“, е изправена пред реален риск от необратим разпад.
Основната причина за задаващия се колапс е предстоящата политическа смяна на властта във Франция и заплахата от оттегляне на френската държава от общите ангажименти за сигурност, съобщава The Telegraph в свой актуален геополитически анализ,
Френският шахмат и сянката на Марин Льо Пен
Според официални източници, цитирани в материала на The Telegraph, основните опасения в Лондон са насочени към края на президентския мандат на Еманюел Макрон през следващата година. Тъй като той няма право на трети пореден мандат, фаворит за Елисейския дворец към момента е лидерът на крайната десница Марин Льо Пен.
Льо Пен вече категорично обеща:
- Да извади Франция от военното командване на НАТО.
- Да прекрати наложените икономически санкции срещу Русия.
- Да принуди Украйна да подпише мирно споразумение при условията на Москва.
Нейният основен съперник от крайната левица, Жан-Люк Меланшон, отива още по-далеч с обещания за пълно напускане на Западния алианс. Висш западен дипломат коментира пред изданието, че победата на който и да е от двамата радикални лидери ще създаде „огромен проблем“ за НАТО и ще сложи край на съвместния пакт между Лондон и Париж. Британски служители вече спешно разработват планове как евентуалното оттегляне на Франция ще се отрази на двустранните отношения и деленето на секретна разузнавателна информация.
Коалицията – от лидерски амбиции до „бавна смърт“
„Коалицията на желаещите“ бе създадена първоначално от Великобритания и Франция като алтернативен механизъм за гарантиране на сигурността в Европа и подкрепа на Киев в контекста на отслабващия ангажимент на САЩ при администрацията на Доналд Тръмп. Само преди седмици, през юли 2026 г., страните членки проведоха среща в Париж, където договориха съвместна програма за антибалистична защита.
Въпреки това, вътрешните разединения бързо ерозираха съюза:
- Германия: Канцлерът блокира усилията на ЕС за ограничаване на движението на руски дипломати в Шенген и отказа да затвори „Руския дом“ в Берлин, сочен за параван на шпионски мрежи.
- Полша: Премиерът Доналд Туск, въпреки силната си армия, категорично отказа участие в каквито и да е мисии поради близостта на страната до руската граница.
- Италия: Джорджа Мелони също отказа изпращането на военни сили, определяйки подобни ходове като неефективни и твърде рискови.
Липсата на единно лидерство в Европа кара анализатори да предупреждават за тежки геополитически последици. Ако Западът не спази обещанията си за дългосрочна сигурност, бъдещите украински правителства могат трайно да се отвърнат от ненадеждните европейски партньори.
