Автор: Ивайло Нойзи Цветков
ДВ: Как се стигна според Вас до пълното мнозинство на "Прогресивна България"?
Александрина Пендачанска: Мисля, че победата на Румен Радев беше резултат от умората, на хората им писна. Това се видя и на протестите. Избирателите се надяваха в него да намерят онзи "спасител", който да пребори корупцията, да се справи със статуквото, което задушава страната ни. Поради тази причина му дадоха доверието си. За съжаление обаче, вместо наистина да започне да разгражда модела, властта се обгради с хора, за които човек може да остане с впечатлението, че представляват същия този модел, от който уж щяха да ни отървават. Освен да броим полетите на Пеевски, досега не сме видели никакво сериозно антикорупционно разследване. Да не говорим за бюджета и цените. Изглежда Радев не е в състояние да изпълни нито едно от обещанията си за по-високи доходи, овладяване на цените, повече сигурност и борба с корупцията, които даде преди изборите и заради които всъщност беше избран.
"Това е сбъркана логика, абсурдна е"
В същото време външната му политика поставя под риск един избор, който България вече е направила, изстрадала е. С обединените усилия на всички българи страната ни реализира своя идеал да е равноправна част от Европа, а сега изведнъж, вместо да сме проактивна страна, с достойно място в постигането на общите цели на Европейския съюз, правителството се държи амбивалентно, нееднозначно. С абсурдното обяснение, че помощта за Украйна само щяла да удължи войната с Русия, Радев оттегли България от т.нар. Коалиция на желаещите. Чудя се, ако САЩ и Великобритания бяха използвали същата логика да не "удължават" военния конфликт в Европа, как щеше да завърши Втората световна война? Представяте ли си да бяха оставили Хитлер да завземе цяла Европа и част от СССР, за да не "удължават" войната? Това е сбъркана логика, абсурдна е. Тя е част от пропагандния наратив на Русия.
ДВ: Тази победа на Радев по-скоро лична ли е - или някакво махало се люшва в "мултивекторна" посока?
Александрина Пендачанска: Смятам, че хората гласуваха доверие лично на Радев. Затова и разочарованието им ще се стовари върху него самия с цялата си тежест.
ДВ: Коя опасност пред България е по-реалистична - външнополитическата, свързана с евентуална преориентация, или вътрешната тип "колкото повече държава, толкова по-добре"?
Александрина Пендачанска: За жалост, и двете опасности са еднакво реалистични. Всекидневно виждаме как властта настъпва чрез медиите, как превзема държавната машина по един болезнено познат начин. В същото време България все повече изпада във външнополитическа изолация от западните партньори, докато руски политици са доволни от Радев и го хвалят. Тези сигнали са достатъчно еднозначни за рисковете пред България и би трябвало да тревожат всички ни.
"Трябва да решим накъде вървим - назад към миналото или напред към бъдещето"
ДВ: Какво е това поредно "време разделно“, което настана в България - и то в може би най-проспериращия ни момент от много години насам?
Александрина Пендачанска: Тук е голямата вина на Румен Радев - че раздели българите. Раздели ни, защото постави под въпрос един избор, който вече е осъществен, и то с цената на общите ни усилия - присъединяването ни към съюзите на западната цивилизация. И изведнъж този наш изстрадан избор се преосмисля и преформулира, докато се флиртува с диктаторския режим на Путин. Разделени сме и защото сега, повече от когато и да било в последните 10-15 години, трябва да решим накъде вървим - назад към миналото или напред към бъдещето.
ДВ: Вие оглавихте, заедно с Константин Вълков, инициативния комитет, издигнал кандидатпрезидентския тандем Гюров-Кандев. Кои са силните и кои - слабите места на тази кандидатура?
Александрина Пендачанска: Вярвам, че правилният път на България е този на модерността и развитието, а не на миналото и упадъка. И съм убедена, че Андрей Гюров ще води страната ни именно в тази посока. Като министър-председател той доказа, че е независим, силен и смел човек, който никому нищо не дължи. На него никой не може да му каже "помилвай еди-кого си".
Андрей Гюров и Георги Кандев никога няма да коленичат пред никого. Аз не мога да изтрия от съзнанието си този унизителен и срамен за България образ, в който президентът и вицепрезидентът ни коленичеха в краката на руската посланичка Митрофанова, която отказа да отдаде почит на българските герои от Съединението. Нито мога да изтрия образа на Йотова, коленичила пред висшия офицер на КГБ, пък бил той и с куколион (традиционната "шапка" на руския патриарх - бел.ред.). Андрей Гюров и Георги Кандев няма да коленичат пред никого. Иначе някои виждат като слабост на тандема Гюров-Кандев факта, че не са обръгнали, опитни политици, но аз възприемам това по-скоро като преимущество. Може би не са толкова опитни и ловки, но не са и омърсени. В тях има нещо автентично и чисто - толкова непознато или по-скоро забравено в нашата политика.
ДВ: Кое е тяхното USP (unique selling proposition), ако заимстваме израз от речника на маркетолозите? Онова уникално предимство, което ги отличава от другите и би ги извело до балотаж?
Александрина Пендачанска: Именно тяхната автентичност, тяхната неомърсеност. Зад тях не стоят никакви чужди интереси, не стоят политически схеми и договорки. Това са независими хора, които се водят единствено от своите принципи, убеждения и мечти за една по-силна, справедлива, достойна, модерна и щастлива България.
"Гражданската будност е част от моята цялост"
ДВ: Куп светли руски умове от сферата на културата и изкуствата бяха принудени да емигрират, в някои случаи - буквално за да се спасят. Последният подобен случай е с големия режисьор Андрей Звягинцев. В същото време има немалко артисти и творци, които подкрепят режима - например Анна Нетребко. Може ли да има истинско изкуство без морален прецепт?
Александрина Пендачанска: За мен е абсолютно невъзможно. Ние сме цялостни същества. Осъзнаването за тази цялост прави недопустимо да се поддържа позата на независимост и незаинтересованост от процесите, които се развиват в света около нас. Затова съчувствам и разбирам всички големи руски творци, които са принудени да избягат от диктатурата на Путин.
Аз винаги съм била граждански активна, независимо колко съм била ангажирана с кариерата си. И не съм се променила на йота през последните почти 40 години - същият човек съм, който търчеше по площадите и студентските стачки в началото на 1990-те, та до днес, вече на 56 години. И тогава, и сега съм защитавала едни и същи убеждения и принципи. Гражданската будност е част от моята цялост, от човека, който съм.
ДВ: Ще се завърнете ли на оперната сцена?
Александрина Пендачанска: Аз приключих активната си сценична кариера. Време е да се радвам на моите ученици - сцената вече принадлежи на тях.
