Геополитическото напрежение в Южен Кавказ достигна нова гореща точка, след като руският президент Владимир Путин и премиерът на Армения Никол Пашинян проведоха извънреден телефонен разговор по инициатива на арменската страна.
Основен фокус на диалога стана необходимостта от провеждане на национален референдум в Армения, чрез който гражданите да изберат дали страната да продължи интеграцията си към Европейския съюз, или да остане в рамките на Евразийския икономически съюз.
Натискът от Москва: Вот "възможно най-скоро"
Според официално изявление, публикувано на официалния уебсайт на Кремъл, Владимир Путин категорично е потвърдил ангажимента си към съвместната декларация от срещата на върха на ЕАИС в Астана от 29 май. Руският държавен глава е подчертал, че Армения трябва да организира национален референдум "възможно най-скоро", за да изясни стратегическия си курс.
Москва изразява остро недоволство от прозападния завой на Ереван, който се засили след парламентарните избори през юни 2026 г., спечелени от партията на Пашинян „Граждански договор“. Руските власти предупредиха, че продължаващото сближаване с Брюксел може да коства на Армения членството в ЕАИС и икономическите преференции, свързани с него.
Отговорът на Пашинян: Първо молба за ЕС, после референдум
Арменската страна контрира исканията на Москва с ясни дипломатически условия. От пресслужбата на арменския премиер съобщиха, че Пашинян счита провеждането на подобен референдум за „практически възможно едва след като Армения подаде официална молба за членство в Европейския съюз“. По този начин темата би придобила конкретни измервания и предмет на обсъждане, вместо да бъде абстрактен политически избор.
Премиерът на Армения изрази пълна готовност за решаване на възникналите спорове чрез открит, партньорски и приятелски диалог, но отказа да се огъне пред настояванията за прибързан вот.
Икономическа война: Ембаргото като инструмент за влияние
Освен въпроса за референдума, Пашинян е поставил остро въпроса за наложените от Русия тежки търговски ограничения. Припомняме, че през изминалия месец руската служба за ветеринарен и фитосанитарен надзор Росселхознадзор наложи забрана за внос на редица арменски стоки, включително плодове, зеленчуци, риба, цветя и алкохолни напитки (коняк).
Арменският лидер е заявил пред Путин, че тези блокади директно противоречат на правната рамка между двете държави и регламентите на Евразийския съюз. Ереван е силно зависим от Москва, тъй като Русия държи около 35% от външната търговия на Армения и контролира енергийните доставки за страната. Според международни анализатори, цитирани от Reuters, Кремъл използва икономическата принуда като инструмент за политически натиск върху правителството в Ереван.
Какво предстои за Армения?
Въпреки че партията на Пашинян спечели изборите през юни, тя не разполага с необходимото конституционно мнозинство, за да променя самостоятелно основния закон на страната – стъпка, която съседен Азербайджан изисква за подписването на траен мирен договор. Поради това вътрешнополитическата ситуация остава силно поляризирана. Предстои да се види дали Брюксел ще ускори финансовата и институционална подкрепа за Ереван, за да помогне на страната да издържи на руския икономически натиск.
