Бившият генерален секретар на НАТО и бивш премиер на Дания Андерс Фог Расмусен призова европейските страни да не бързат с назначаването на специален пратеник за преговори с Русия. Според него първо трябва да се създадат условия, при които Москва ще бъде принудена да се съобразява с позицията на Запада.
В своя статия за The Economist Расмусен отбелязва, че Кремъл уважава единствено силата, поради което всякакви мирни инициативи трябва да се основават на реален политически, икономически и военен натиск, пише Фокус.
Той коментира призива на украинския президент Володимир Зеленски за лична среща с руския държавен глава Владимир Путин, както и дискусиите в Европа за евентуалното изпращане на мирен посредник за контакти с Москва. Според датския политик самият факт на появата на преговарящ няма да има никакво значение, ако позициите на Украйна и Европа не бъдат предварително укрепени.
"Те уважават само силата“, подчертава Расмусен, визирайки руското ръководство.
Три стъпки за засилване на натиска върху Москва
Бившият ръководител на Алианса смята, че Европа трябва да се съсредоточи върху три ключови направления:
Първо – засилване на ударите върху руската военна икономика. Расмусен призовава да се подкрепят украинските атаки с голям обсег срещу военната инфраструктура на Русия и да се прекъснат каналите за доставка на компоненти за оръжейната ѝ индустрия. Според него трябва да се обърне специално внимание на доставките на химически прекурсори за твърдо ракетно гориво и на западната микроелектроника, които влизат в Русия през трети страни. Той изрично подчертава и необходимостта от борба с т.нар. "сенчест флот“, чрез който Кремъл заобикаля петролното ембарго, за да финансира войната.
Второ – ускорено възстановяване на критичната инфраструктура на Украйна. Според Расмусен предстоящата зима ще бъде поредното сериозно изпитание, тъй като Русия продължава да атакува украинската енергийна система. Той предлага да се използва оборудване от изведени от експлоатация електроцентрали в страните от ЕС за бързо възстановяване на украинските мощности. По думите му всеки възстановен мегават в украинските градове укрепва позициите на Киев при евентуални бъдещи преговори.
Трето – ясна перспектива за членство в ЕС. Расмусен е убеден, че интеграцията на Украйна в ЕС ще бъде най-силният сигнал към Кремъл, че няма как да подчини страната. Тъй като Москва няма право на вето върху разширяването на европейския блок, именно този процес може да се превърне в дългосрочна гаранция за сигурност. Политикът призовава също така да се преодолее блокирането на общите европейски решения от отделни държави членки, като конкретно визира позицията на Унгария.
Европа трябва да поеме лидерството
Расмусен отбелязва, че през последните години именно европейските страни поемат все по-голяма отговорност за подкрепата на Украйна. Той открои ролята на Германия, както и съвместните инициативи на Франция и Великобритания в рамките на т.нар. "коалиция на желаещите“.
По думите му едва след като бъдат предприети тези решителни стъпки, Европа ще може да води съществени преговори с Русия за справедлив и траен мир. Без тях нито един посредник или специален представител няма да разполага с реални лостове за въздействие върху Кремъл.
